Ден 4 - Разочарование, произвеждащо съмнение

Ден 4 – Разочарование, произвеждащо съмнение

„А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус. Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.” Евангелие на Йоан 20:24–25

Били ли сте разочаровани от Бог дотолкова, че да позволите на нереализираните ви очаквания да ви доведат до място да се съмнявате в Него? Може би сте вярвали в Негово обещание, което не се е изпълнило? Може би сте преживяли трагедия, която ви е накарала да поставите под съмнение Неговото съществуване и доброта? Или сте се молили с цялото си същество пред Него и въпреки това не сте получили нужния отговор? Ако е така, вие не сте единствените. Аз също съм бил на вашето място, с подобни емоции и мисли, бушуващи в мен.

Една от любимите ми истории в Библията е свързана с Тома. Той бе един от дванадесетте ученика, свидетел на множеството чудеса, извършени от Исус. Той видя чудото с умножението на хляба и рибата; видя слепи да проглеждат, куци да прохождат и мъртви да биват възкресявани. След всички тези преживявания със сигурност Тома е имал огромни очаквания към Исус. Може би е мечтал за деня, в който ще види учителя Си с корона на главата, управляващ Царството на Израел. Може би е виждал себе си като един от придворните му съветници, овенчан с почит и власт.

Неговото сърце без съмнение е било изпълнено с надежди и очаквания.

Но…вместо това Исус е разпънат на кръст. Със сигурност всичко онова, за което е вярвал, очаквал, мечтал и се е надявал се е сгромолясало в онзи ден. Мога да си представя неговото объркване и разочарование.

Докато четем Йоан 20, можем да видим как разочарованието в Тома го доведе до мястото да се съмнява. Не е ли така и с всички нас?!

Неведнъж сме виждали Бог да се движи по невероятен начин в живота ни, но когато нещата около нас спрат да се случват според очаквания от нас начин, ставаме нервни, несигурни и Неговата добрина и вярност избледняват пред очите ни. Забравяме колко добър, любящ и състрадателен е бил Той към нас. Пропускаме да си напомним, че ако Той е бил Верен някога, ще бъде Верен и сега. Забравяме, че каквото е обещал в Словото Си е истинно вчера, днес и завинаги.

Как да се справим, ако сме изпаднали в подобно положение/състояние, в което подобно на Тома преживяваме разочарование и съмненията ни завладяват?

Ние трябва да постъпим като него. Той изрази съмненията си. Беше открит и честен относно това, което мисли и чувства. Малко след това Исус влезе през вратата, отиде директно при него и го прегърна. Възможно ли е нашата искреност дори по отношение на разочарованията и съмненията ни към Бога да Го кара да влиза в стаята на живота ни?!

Абсолютно! Исус не укори, не засрами Тома заради съмненията му. Не го направи да изглежда глупав, заради липсата му на вяра. Напротив. Той просто отиде при него, хващайки ръцете му и му каза: „Аз съм тук, с теб“. Исус донесе мир в битката му със съмненията и когато Тома докосна ръцете Му, повярва.

Ако имаш съмнения днес, сподели ги на Исус. Помоли Го Неговия мир да дойде в живота ти. Когато си открит и искрен с Бог, Той ще влезе през вратата на твоето сърце, ще се протегне към теб и ще ти донесе утеха. Приеми Неговите ръце и Му повярвай отново.

Молитва

Господи Исусе, благодаря Ти, че дори когато съмнения изпълват душата ми, Ти идваш, за да ме увериш в любовта Си и ми даваш мир. Благодаря Ти за обещанията в Твоето Слово, чрез които уверявам себе си колко Верен и Непроменим Си в Твоето отношение към мен. Днес, аз поставям моето доверие и надежда в Теб. Вярвам в Теб. В Името на Исус, Амин.