Най-голямата награда
„Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид- едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.“ 2 Царе 6:12
Обичам Божието присъствие. Привлича ме. Завладява ме дълбоко, затова и искам да прекарвам повече време в него. Божието присъствие е, което ни събира заедно всяка неделя като църква, и въпреки че то е толкова изявено сред нас, често си мисля дали го ценим достатъчно, дали истински осъзнаваме стойността му и неговата важност в живота си.
Ако попитаме повечето вярващи „Дали Бог е с тях?“, със сигурност биха отговорили: „Разбира се. Бог е с мен и до мен по всяко време“. И това е така. Но дали, въпреки правилното ни вярване, не пропускаме да отидем и преживеем онази дълбочина и онова измерение на Неговото присъствие, което е много по-реално, осезаемо и живо.
Старият Завет ни разкрива как Божието изявено присъствие почиваше в Ковчега на Завета – там беше настанена Божията слава на земята. След като даде специфични инструкции как да бъде направен този ковчег (всъщност дървен сандък), Бог добави: „Там ще се срещам с тебе; и ще говоря с тебе за всичко“ (Изход 25:22). Отново и отново, когато и да пристъпваха свещениците и служеха пред ковчега според Божиите очаквания, Божието присъствие слизаше, Неговата слава се разкриваше и чудни неща се случваха.
Когато цар Соломон внасяше Божия ковчег в храма, свещениците водеха цялото общество в прослава и поклонение. Пееха песни на хвала и прокламираха: „Бог е добър, милостта Му трае довека.“ (2 Летописи 5:13). Библията ни разкрива, че в онзи момент на екзалтиращо хваление пред Бог, Божията слава като облак изпълнила мястото, така щото тежината на Неговото присъствие станала толкова осезателна, че свещениците не можели да останат на нозете си и да продължат своето служение. Каква ли гледка е било само? Да преживееш Бог толкова силно, че да не можеш да стоиш на краката си, да бъдеш тотално завладян от Неговата слава!
Когато Божието присъствие слиза, невероятни неща започват да се случват. Когато Божият народ взимаше и донасяше Божия ковчег сред битката, хвалителите вървяха пред него и прославяха Бог, тогава свръхестествената чудотворна помощ идваше и Израел побеждаваше враговете си, често дори без да влизе в битка с врага. Бог воюваше за тях (2 Летописи 20: 20-22).
Ковчегът на Завета не случайно носеше Божието присъствие в Стария Завет. Всеки път, когато Божият народ служеше пред него, Бог действаше мощно и чудно, отвъд най-смелите им очаквания. Ето защо и в Писанията имаше специални инструкции как и по какъв начин да се отнасят или приближават към него. Не е чудно защо и когато определени хора подхождаха с определена почит и страхопочитание, служейки пред него, биваха благословени безмерно.
Един такъв пример е Овид-едом, за който писах вчера. Неговата страст за Бог и присъствието Му бе така голяма, че той не скъпеше каквото и да било само да бъде по- близо до него (2 Царе 6:1, Летописи 13). Овид-едом прие и се погрижи за Божия ковчег за три месеца, но когато той бе пренесен в Ерусалим, Овид се преместо заедно с него. Пакетира всичко и с цялото си семейство се пресели, за да бъде близо до Божието присъствие.
Библията ни разкрива как той стана пазител на Божия ковчег и водач на хвалението и поклонението около него. Поради привързаността му към него, Бог благослови Овид и го издигна по един невероятен начин. Неговата страст за Божието присъствие зарази и децата му, даже неговите внуци. Овид, следвайки Божието присъствие, стана изявен лидер и водач на водачи в целия Израел.
Въпреки че Божият ковчег днес не е мястото, където Божието присъствие присъства и Левитите не са назначени да го надзирават, ние можем да научим много от Овид-едом и начина, по който той откликна на Божието посещение. Като деца на Бог, ние сме били съградени един друг в жив храм, в който Бог иска да се настани и обитава. И познай кои са свещениците днес, които са назначени да надзирават Божието присъствие? Точно така, ти и аз (1 Петрово 2:4-10).
Точно както в дните на Овид, страхопочитанието и покорството са ключовете за правилното настойничество на Божието присъствие. Достъпът, който имаме до него, е най-голямата ни привилегия. Не приемай това лековато и не го взимай за даденост. Направи срещите си с Бог приоритет, чакай Го с вяра и очакване и знай, че Той ще дойде и благословенията Му ще бъдат с Него за теб.
Но внимавай! Пази се от това да Го търсиш само заради добрината Му, която можеш да получиш. Ще получиш ли благословиите Му като добър настойник на Неговото присъствие? Разбира се, абсолютно, но не позволявай добрината и благословенията Му да изместят очите ти от най-важното, самият Него! Кое е най-ценното, което една личност може да преживее на тази земя? Нищо друго, освен Бог Самият! Не забравяй, Неговото присъствие е най-голямата ти награда, която може да имаш в живота!
Молитва
Отче, благодаря Ти за привилегията да бъда свещеник в Твоя дом и да преживявам пълнотата на Твоето присъствие. Научи ме да ценя присъствието Ти повече от всичко. Нека бъда добър настойник на Твоето присъствие и помагам и други да Го преживяват все повече и повече. В Името на Исус, Амин!
Приложение
- Направи приоритет времето ти с Бог.
- Кани Божието присъствие като практикуваш и развиваш страхопочитание, вяра и очакване в твоето поклонение.
- Пази сърцето си и цени интимността си с Бог над всичко друго, дори и над благословенията Му към теб.
Стихове за прочит
- Исус Навиев 3 глава
- Псалм 16:11
„Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.“
- Исая 25:9
„И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.“
- 2 Летописи 5:11–6:1
„А щом излязоха свещениците из светилището, (защото всичките свещеници, които се намираха там, бяха се осветили без да чакат реда на отредите си; 12 а и всичките певци левити – Асаф, Еман, Едутун и синовете им и братята им облечени във висон, и държащи кимвали, псалтири и арфи стояха на изток от олтара, и с тях сто и двадесет свещеника, които свиреха с тръби), 13 и като възгласиха тръбачите и певците заедно, пеещи и славословещи Господа с един глас, и като издигнаха глас с тръби и кимвали и музикални инструменти та хвалеха Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак, 14 така щото поради облака свещениците не можаха да застанат за да служат, защото Господната слава изпълни Божия дом. Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак;“
Стих за запаметяване
- Псалм 51:17
„Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“
