Жива жертва
„И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“
Римляни 12: 1-2
Беше нормална, като всяка друга вечер. Стоях в стаята си и четях, водих си записки и ума ми бе в „духовни места“, когато получих обаждане, което разтърси целия ми свят. На отсрещната линия гласът, който говореше, бе на майка ми, която не на себе си каза най-неочакваното: „Баща ти почина“. Останах безмълвен, докато от другата страна на телефона продължавах да чувам вика и болката на моята мила майка. Никой не е подготвен за моменти като този, никой! След погребението на баща ми аз знаех, че нищо няма да е както преди, че аз няма да съм същият. В дните, които останах с брат ми и майка ми, времето, през което всички скърбяхме, все повече чувах в себе си: „Сега ти си отговорен за рода си. Сега ти си този който трябва да води и укрепва
семейството.“
В тези дни аз осъзнах, че нашето „духовно служение“ е повече от това да бъдеш въвлечен с нещо в църквата, но да представиш себе си като „жива жертва“ за хората около теб!
До онзи момент, години наред като че ли свързвах поклонението ми към Бог с моите ангажименти в църквата, но сега разбирах, че то е „жива жертва“ към хората около мен. Наранените от загубата на дядо си наши момичета, съкрушеният ми брат, изгубената ми майка, Веси, всички те се нуждаеха от мен, поклонника на Бог, чието „духовно служение“ в онзи момент трябваше да бъде като на „жива жертва“ за тях. Всички трудности и предизвикателства ни се случват, за да изкарат точно това от нас. И до ден днешен не мога да обясня благодатта, която ме посети, утеши и помогна да бъда силен и носещ моите близки в онзи момент. Явно това е тайната Неговата сила да слиза – олтар, на който има „жива жертва“!
В началото на вярата си гледах на поклонението като времето на бавните песни в църквата, когато ме спохождаше онова странно чувство, при което настръхвах целия или се разплаквах без много обяснима причина за това. По-късно осъзнах, че моето поклонение не е свързано само с преживяване, в което усещам Бог и Неговото присъствие, но и един живот, в който аз го живея всеки един ден, аз съм „жив“ поклонник във всеки сезон на моя живот. Истинското поклонение започва да се формира, когато реша да положа живота си на олтара – седем дни в седмицата, 24 часа, „да представя тялото си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като мое духовно
служение“.
Повечето от нас във времето търсим все повече и повече да разбираме смисъла на живота, искаме да открием нашето предназначение и живеем Божията воля в живота си. Апостол Павел ни разкрива три стъпки, за да познаем „що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено“ за нашия живот. На първо място, предай себе си като „жива жертва“ пред Него. С други думи започни да развиваш всекидневен навик в молитва да искаш от Бог напътствие и помощ да живееш угодно пред Него. Второ, остави и се раздели с онези плътски склонности и желания, които си формирал в света. В този път Божията благодат е насреща, за да ти помогне. Тя е свръхестествената ти помощ от Бог, която ти дава сила да живееш онова, което
истината изисква. И на трето място, позволи на Бог да те променя, умивайки те всекидневно със Словото Си, защото само истината, която чуваш и разбираш, може да те направи истински свободен.
Който и да си или каквото и да вършиш, твоят живот е поклонение. Поклонението не е свързано с мястото и начина, то е нещо, което живееш. Насърчавам те днес, бъди „жива жертва“, която позволява на Бог да извърши волята Си на земята чрез теб, за хората около теб.
Молитва
Господи, дай ми Твоята благодат. Помогни ми да предавам живота си на Теб всекидневно, така щото Твоята воля да бъде извършвана чрез мен. Научи ме какво означава „да се отрека от себе си, да взема кръста си и да Те следвам“. Води ме всеки ден в един живот на поклонение във всичко, което върша. Омивай ме със Словото Си и ме направи истински свободен чрез Твоята истина. В Името на Исус, Амин!
Приложение
- Осъзнавайки, че поклонението не е нещо, което вършиш в църквата, започни да мислиш по какъв начин твоето поклонение може да бъде пренесено в ежедневния ти живот. Как това откровение би могло да промени начина ти на живот 24/7?
- Ако животът ти е поклонение, какво би направил, така че другите около теб да разберат за това? Кои са онези плътски нагласи от света, които те заслепяват и пречат да ходиш в истината? Помоли Святия Дух да ти помогне в това пътуване на промяната.
- Целенасочено отделяй повече време, за да общуваш с Бог. Ако ти е трудно в това, помоли някой близък до теб да те държи отговорен за това.
Стихове за прочит
- Евангелие на Матей 16:24–25
„Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. 25 Защото който иска да спаси живота {Или: Душата; и така до края на главата.} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.“
- 1 Коринтяни 2:12–16
„А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; 13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. 14 Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. 15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.16 Защото, „Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи? А ние имаме ум Христов.“
- Евангелие на Матей 5:14–16
„Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“
- Яков 1:22–25
„Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. 23 Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; 24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе. 25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.“
- Евангелие на Йоан 8:31–32
„Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; 32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“
Стих за запаметяване
- Евангелие на Йоан 4:24
„Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“
