С вяра и очакване
“С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.”
Евреи 11:4
Имал ли си ситуация, в която след неделното събрание в църква всичко да е било толкова супер като преживяване, но въпреки това да усещаш, като че ли нещо не се е случило, нещо ти липсва, нещо си пропуснал? Често, пеейки и изливайки сърцата си, ние даваме най-доброто пред Бог в поклонение, но въпреки това накрая се чувстваме празни, като че нещо сме пропуснали, като че ли не сме направили нещо както трябва.Усещаш неудовлетворение, което не можеш да обясниш.
Естествено, едно такова усещане може да бъде продиктувано в нас поради най-различни причини, но честно казано в повечето случаи това е така заради нашата нагласа, заради нашето очакване. Може и да ти прозвучи смело, но ние заслужаваме толкова, за колкото сме дошли! Връзката между поклонението и очакването е нещото, за което ще пиша днес. Всъщност тя е, която може да революционизира твоя живот на поклонение завинаги.
Класически пример за връзката очакване – поклонение е животът на Авел. Евреи 11:4 ни казва: „С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра (приемлива) от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.“
Определението за вяра в Евреи 11:1 е: „твърда увереност в ония неща, за които се надяваме.“ С други думи Авел се надяваше за неща с пълна увереност, когато пренасяше своята жертва пред Бог. Чудя се дали всеки път, когато се покланяме, ние отиваме изпълнени със смелост да очакваме, да се надяваме за неща от Бог. Дали не приемаме нашето поклонение като еднопосочна улица. Предаваме Му всичко и си тръгваме. Той казва „Мерси“ и това е.
Ако погледнеш по-отблизо начина, по който Авел се покланяше, ще видиш много повече в неговото поклонение. Авел израсна в семейството на родители, които са имали всичко, ама и всичко са изгубили. Адам и Ева преживяха „най-големия фалит“ в човешката история. Може ли да си представиш Авел и Каин, израствайки с историите на своите родители за това какво е било? Чувал ли си своите родители да говорят за „старите времена“, говорейки какво е било преди с носталгия и съжаление. Е, тези e тези носталгични истории, изпълнени с вълнение и въздишки, бяха нещото, което Адам и Ева говореха пред децата си и те слушаха в захлас невероятните истории за Рая.
Чувайки това, Авел започна да мечтае. В него се зароди копнеж да опита от „отминалите златни дни“. Искаше същите преживявания, които родителите му имаха в своя живот. Започна да вярва, че е възможно всичко отминало да се върне отново. Изгубеното да бъде възстановено. Праведността (правилната позиция) пред Бог да се възцари пак. Точно там, в този момент от неговия живот вярата „излезе на сцената“ на неговото сърце.
Представи си го. Всеки ден Авел си повтаря: „Искам го. Искам това, за което говорят мама и татко. Искам тази близост със Създателя, искам това приятелство, искам онази интимност в святост пред Него.“ Именно с тази нагласа Авел принесе на олтара своето първородно агне в жертва на поклонение. Всъщност в тази жертва имаше всичко от предвечния план на изкупление, който беше в сърцето на Бог. Бог погледна на тази жертва и Му хареса, и то много!
Авел предложи в своето поклонение нещо, което Бог не можеше да отхвърли. Като поклонник, погледни в твоето поклонение в това, което носиш/предлагаш на Бог и дали в него има вяра за нещата, които очакваш от Него. Бъди смел в това, което му носиш в своето поклонение. Нека има очакване за това, което искаш да имаш в живота си. Да имаш малко от „историите за Неговия Рай“. Вложи вяра за невъзможни неща в своето поклонение. Разпали очакването си за повече, отколкото ума ти може да побере и само гледай, гледай какво ще се случи.
Едва ли има нещо друго, от което света отчаяно да се нуждае повече, отколкото Божието спасително, свръхестествено дело. И Той, Бог е готов да действа, но само ако ние се осмелим да искаме, търсим и хлопаме, не просто за доброто или по-доброто, а за невъзможното.
Молитва
Татко, изпълни ме със силата на увереността в Теб. Научи ме как да принасям своята жертва на поклонение с вяра. Нека моите очаквания бъдат високо над обикновеното. Искам да се покланям като Авел, пълен с вяра. Вярвам, че Ти си способен да направиш повече за мен дори от най-смелите ми очаквания. В Името на Исус, Амин!
Приложение
- Затвори очи за миг и помисли за това, за което наистина се надяваш. Има ли нещо трудно за постигане, има ли невъзможности пред теб? Бог очаква да Го задвижиш в своето поклонение днес!
- Според Римляни 10:17, вярата расте чрез слушане на Божието слово. Нека то
бъде винаги пред очите ти, нека бъде винаги в сърцето ти и така нека вярата ти расте.
Стихове за прочит
- Псалм 62:5
„Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.“
- Филипяни 1:19–20
„Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов, 20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но, че, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот, или чрез смърт.“
- Деяния 3:5
„И той внимаваше на тях, като очакваше да получи нещо от тях.“
- Евреи 11:1
„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат.“
Стих за запаметяване
- Псалм 95:6
„Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател“.
