Посолено поклонение
„И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.“
Евангелие на Лука 7:38
Атмосферата е наелектрезирана. Песента е завладяла всеки. Събралите се заедно в залата хора са шумни в своите емоции, които ги заливат като вълна след вълна. Думите в песента ги докосва дълбоко и пленява напълно. Повечето са издигнали ръцете си в прослава към Бог и нищо не може да ги спре да възклицават смело с най-силната емоция в техните гърди,…… но там някъде, всред тази огнена небесна атмосфера, има една жена, която като че ли не се вписва в ставащото. Лицето й е насочено нагоре към тавана, а очите затворени. Като че ли тя не е част от заобикалящото я. Тя дори не пее песента, но сълзи се стичат по бузите й като река, а ръцете й вибрират в страст, за да имат нещо или по-скоро… Някой! Стоящите до нея едвам дочуват тихите и изпълнени с копнеж вопли, излизащи от нейната уста. Вратата на нейното сърце е напълно отворена и тя е напълно „изгубена“ в Божието присъствие. Тя обича страстно, а страстта й е солта върху жертвата на поклонение на олтара пред Бога, който обича с цялото си сърце.
Бил ли си на това място?
По време на поклонение, когато тежината на Неговата слава те прави да изгубиш и предадеш себе си, твоето всичко. Като че ли нещо изкарва от теб всяка емоция, стон, вик на сърцето и на душата ти и ги излива като вода пред престола на Бог. Сърцето ти бие и сълзи текат от очите ти. Тялото ти е „сломено“ в дълбоко преклонение и… любов, необяснима, неизразима любов към Него. Мирът, радостта напълно те превземат. В този момент нищо на света няма значение. Ти се покланяш на своя Цар, своя небесен Баща. Този момент не е за теб. Сърцето ти знае, че всичко, което ти се случва и преживява, е единствено и само за Него.
Страстното поклонение съществува там, където някой избере да предаде всичко – сърцето си, гордостта си, плановете, мечтите и всичко около него, което би го отделило, за да отиде пред Спасителя и да Го обича повече от всичко друго в онзи момент. Страстното поклонение е подобно на истинските брачни взаимоотношения. То съществува, защото двете страни се привличат и желаят. Тази любов расте от прекараното в близост и интимност време заедно. Тя се разпалва от всеки прекаран момент заедно.
Страстното поклонение расте от време, прекарано в близост с Бог, където сърцата ни са напълно предадени на Него. Ето защо дълбоката интимност често е запазена, тя е скрита от хорските очи. В друг случай, правилно изразена, тя се превръща в зараза за околните, за да прегърнат този вид поклонение и отидат на по-дълбоко място с Бог.
Библията ни препоръчва поклонение, в което по един виден начин да изразяваме вълнението си по Бога. Пляскане с ръцете, пеене, възклицание и танцуване са съществена част от нашето поклонение, но то преди всичко започва в сърцето ни, където разпалва емоциите ни и обикновено се излива по описаните по-горе начини. Когато си на това място на отдаване, напълно фокусиран към Бог и сърце напълно отворено за Него, тогава Бог е свободен да действа и работи в теб. Страстното ни поклонение отваря път за Него да се настани трайно и да ни променя отвътре навън.
Една от главните пречки на този вид поклонение е гордостта или фалшивото смирение. Отключването на сърцата ни пред Царя изисква събарянето на стените на гордостта вътре в нас. Страстното и екстравагантно поклонение ще ни донесе много ползи и облаги, но то винаги ще ни струва нещо. Може би времето ти, претенциите ти или човешките ти планове. Каквото и да е, колкото и да ти е скъпо, довери ми се, струва си да го жертваш заради преживяването, което може да имаш в този вид поклонение.
В поклонението ни всеки един от нас има невероятната привилегия да изрази благодарността и почитта си към Бог за любовта дарена ни на кръста. Каква ли невероятна картина би било, ако всички в Христовото тяло облекат тази дреха на страстно към Бог поклонение? Всъщност това би накарало мнозина, които са все още далеко от Бога, да се приближат до Него. Да, нашият Бог заслужава най-доброто от нашите сърца, всъщност Той заслужава всичко…!
Молитва
Господи, искам да Ти се покланям страстно, без да задържам нищо към Теб. Моля Те, помогни ми да положа пред Теб своята гордост и смирено да търся Лицето Ти. Благодаря Ти за Исус, който ни осигури, чрез смъртта Си на кръста, достъп до Твоето присъствие. Посвещавам се днес да бъда напълно предаден и посветен поклонник на Теб. В Името на Исус, Амин!
Приложение
- Провокирай се да направиш една стъпка повече в начина, по който се покланяш на Бог. Дали това ще е съзнателно и целенасочено да издигаш своите ръце или да затваряш своите очи и позволяваш на себе си да отидеш на дълбоко с Бог, каквото и да е, което Той ти посочи, направи го!
- Започни с отношението на твоето сърце. За какво си благодарен днес? Спомни си и размишлявай за определени моменти, в които Бог е бил близо до теб или ситуации, за които можеш да Му благодариш.
- Бъди решителен и смел в поклонението си, независимо дали се чувстваш запален или страстен. Отиди до Него и предай сърцето си. Той ще те срещне точно там, където си и където Му позволиш да дойде.
Стихове за прочит
- Псалм 95:6
„Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа нашия Създател;
- Римляни 12:1–2
„И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. 2 И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“
- 2 Царе 6:14
„И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.“
- Евангелие на Лука 7:38
„И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.“
Стих за запаметяване
- Псалм 96:1-3
„Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи. 2 Пейте Господу, благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление. 3 Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.“
