Ден 1 – Вярвай в Господ Исус Христос

„Господа, що трябва да сторя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господа, Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти“.

Деяния на Апостолите 16:30–31

Исус иска да бъде повече от една историческа фигура, която свързваме с факти от Неговия живот, за които просто четем. Той би искал да е реален за нас. Един, който е достъпен. Един, който живее в нас.

Е, как човек получава спасението? В Деяния на Апостолите 16 глава ни се разкрива историята за ап. Павел и Сила в затвора. В моето въображение ги виждам как пеят в затвора. На Бог толкова Му харесва ритъма, че започва да си тупа с крак, причинявайки земетресение. В следствие на това началникът на затвора извиква към Павел и Сила: „Господа, що трябва да сторя, за да се спася?“. Техният отговор беше ясен и простичък: „Повярвай в Господа, Исуса Христа“.

Това е. Няма специални изисквания от рода спри лошите неща и започни да вършиш добро, за да… Те просто му казаха: „Ако би искал да приемеш безплатния дар на спасението, всичко, което се изисква от теб да направиш, е…да повярваш в Господ Исус Христос“.

Истината е, че тези няколко думи са трансформиращи. Виждаш ли, да повярваш означава да положиш вярата си в завършеното дело на Христос на кръста. Той умря там, за да плати за нашите грехове (всички действия и отношения, които не покриват Божия стандарт и изисквания за праведност), така щото да можем да получим прошка и придобием вечен и изобилен живот.

В техния отговор се съдържаше титлата на Исус „Господ (Господар)“. Защо това е важно? Защото това комуникира, че има Един Друг Господар, Управител или Водач. Изричайки тази дума, всеки един заявява: „Аз избирам да не определям, да не управлявам моя живот независимо; аз се предавам, предоставям това право на Господ Исус Христос“.

Апостол Павел пише в посланието си към Римляните 10:9: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш“.

Това е и което началника на затвора разбра. Спасението означава и двете: 1) Да приемеш и 2) Да се предадеш.

Представи си, че отиваш пред Бог, за да получиш голям подарък. Заставаш пред Него и повдигаш разтворените си ръце, за да го получиш. Ако някой те гледа отпред, с ръце отворени и протегнати напред, изглеждаш на човек, който си готов да приемеш този невероятен подарък.

Поглеждайки те отзад обаче, изглеждаш като че ли си в позиция, в която твоите ръце изразяват нещо друго – отношение на предаване и копнеж да прегърнеш.

Спасението е точно това. Ти и аз, вярвайки в Исус, предавайки живота си на Неговото Господство и приемайки прошка, приятелство и бъдеще.

Молитва

„Небесни Татко, благодаря Ти, че ме обикна толкова много, че изпрати Исус да умре на кръста, за да бъда простен, за да имам приятелство с Теб и един ден, влизайки във вечността, да я прекарам завинаги с Теб. Днес аз предавам моя живот на Теб и Те каня да бъдеш мой Господар, Спасител и Приятел. Благодаря Ти за новия живот, новата надежда и новото бъдеще пред мен. В Името на Исус. Амин.“