Живот, не Закон
„И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.16 И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;17 но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“
Битие 2:15–17
През годините не веднъж до мен са стигали думите или мненията на християни, твърдящи, че даването на десятък е старозаветна практика и е изискване на закона на Моисей, поради което не дават десятък в църквата. Нека го заявя ясно – десятъкът не е закон, а стил на живот! Аз не давам моя десятък в Християнския Център, защото е изискване, описано в Стария завет. Правя го, защото е свързано с моето отношение и стил на живот пред Бог. Всъщност никога десятъкът не е бил предназначен единствено и само като практика в Стария завет. Това е принцип, който е описан хиляда години преди закона на Моисей да бъде даден и може да бъде видян както от самото начало, така и до края на Свещеното Писание.
Десятъкът (най-първите плодове или първородното) бе в действие, когато Аврам принасяше своя син Исак и когато даде една десета от завладяните користи на Содом и Гомор на цар Мелхиседек – преобраз на Исус Христос (Евреи 5-7 гл.). Този принцип отива дори още по-назад във времето, когато Бог инструктира Адам и Ева относно дърветата в Едемската градина.
Давайки на Адам и Ева настойничество в градината, Бог им каза да ядат от всяко едно дърво, освен от едно единствено. Бивайки верни и добри настойници на поверената им градина, означаваше да не ядат от това дърво. Не трябваше да имат плода на това дърво за себе си. За съжаление те започнаха да възприемат себе си като собственици, а не като настойници на повереното им от Бога. Верността им като настойници и покорството им спрямо инструкциите, които Бог им даде, се превърнаха във въпрос на живот и смърт за тях. Без да осъзнават може би сериозността на своите действия, те избраха смъртта, прекрачвайки Божията заповед.
Този принцип на живота и смъртта в десятъка съществува и днес. Бог ни е дал настойничество върху „градината на нашия живот“. Подарил ни е „всичко необходимо за живота“ (1 Петр. 1:3), Той е, „Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме“
(1 Тим. 6:17). Бог ни се доверява, затова и ни е дал свободна воля. Единственото, което очаква от нас като настойници е да не докосваме „най-първите плодове“, защото са Негови. Ние доказваме, че сме верни и добри настойници на повереното ни от Него, когато донасяме нашите десятъци в дома на Бога.
Разбираме, че принципът на десятъка предхожда и отива отвъд времената и целта на Моисеевия закон. Замисли се, как би се чувствал, ако докато си гледаш вечер новините, аз вляза неканен, измъкна кабелите на телевизора ти и си го взема под ръка за вкъщи? Със сигурност ще се развикаш: “Ей, какво правиш? Спри се, недей така, Библията казва, че това е грях и че не трябва да ме крадеш по този начин…, ще си навлечеш проклятие и т.н.“ И ей ме мене там, без каквото и да било усещане за нередност или вина, ти казвам: „Аааа… “Не кради“ е част от Стария Завет, от Моисеевия закон. Аз не съм вече под закон, аз съм под благодатта на Новия Завет“!
Използвах тази илюстрация, за да акцентирам върху това, че дори когато нещо е споменато в Моисеевия закон, не означава, че трябва да го изхвърлим от нашия християнски живот. Замисли се, може ли нещо определено като грешно от Мойсеевия закон, да бъде обявено за праведно под благодатта на Христос? С други думи, ако кражбата беше грях под Закона, може ли сега под благодатта да не е грях?
Разбира се, че НЕ!
Нека обърна въпроса. Може ли нещо, което под Моисеевия закон е определено като свято и правилно, сега, във времето на благодатта, която имаме в Христос, да бъде обявено за грешно? Разбира се, че НЕ!
Когато започнеш да виждаш даването на десятък като отношение и стил на живот към Бог, а не като нещо описано или просто заповядано в Стария Завет, тогава и душата ти ще се почувства извисена и благословена, а не натоварена и принудена да дава.
Молитва
Господи, благодаря Ти, че не се променяш спрямо мен. Ти си същият вчера, днес и завинаги. Помогни ми да прегърна истината за десятъка като благословение, а не като задължение. Научи ме да бъда добър и верен настойник. В Името на Исус, Амин.
Стихове за прочит
• Битие 14:18–20
„Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино19 та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;20 благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко.“
• Евреи 5:4-10
„А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: “Ти си Мой Син. Аз днес Те родих”;6 както и на друго място казва: “Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков”7 Тоя Христос в дните и плътта Си, като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.“
• Евреи 7:1-9
„Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката <плячка -> тоя, който е първо, по значението <на името му>, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,3 – без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.8 И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия – тоя, за когото се свидетелствува, че живее.9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама.“
• 1 Тимотей 6:17
„На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме.“
• Римляни 6:15
„Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!“
Стих за запаметяване
• Евангелие на Матей 5:17
„Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.“
