Смисълът на Рождество: съвършената рецепта

Обичам да готвя! Когато бях малка, правех от онези специалните манджи с кал, листа и цветя. Всичките ми ”клиенти” бяха доволни и си поръчваха допълнително. Познато ви е, нали?! Пораснах, а тази ми страст се превърна и в хоби. Харесвам целия процес на готвене: от пазаруването на хранителните продукти, подготовката и обработката им, та до сервирането и консумацията на сготвеното ястие. Признавам си, имаше време, когато пазарувах с ограничен бюджет и избирах средно качество продукти или техни заместители. Ястията ми не бяха посредствени, но нямаха онзи уникален и неповторим вкус, който придават качествените съставки. По-късно започнах повече да ценя себе си и тялото си. Станах по-внимателна с това, с което  се храня. Започнах все по-внимателно да се зачитам в етикетите на стоките. Хранителните магазини се превърнаха в своеобразни „библиотеки“. Четях етикетите, проверявах в Интернет съставките, които ми бяха непознати, и чак тогава вземах решение за покупка. Често се случваше да взема някой продукт, въодушевена от възможността да си го купя, и бързо да го оставя след прочита на съдържанието му.

Защо ви споделям това? Защото през годините съм „готвила“ празника Рождество по различни рецепти. В началото не обръщах внимание, но нарастващата зрялост в мен започна да ми говори. Помогна ми да осъзнавам, че използвам евтини версии и заместители на основните съставки за този празник.

Излизайки от университета с копнеж за самостоятелност и независимост, се гмурнах в дълбините на професията. „Колелото на живота“ така ме завъртя, че за известен период нямах нито време, нито желание за моята страст, готвенето. Така празничният ден на Рождество се превърна в почивен! Използвах го, за да поема глътка въздух от годишното тичане по спазване на срокове. Прекарвах го в спане и мързелуване, избягвайки да бъда част от подготовката по празнуването Му. Украсата по улиците и у дома създаваха в мен временно усещането за цвят и топлина, опитвайки се да изместят от фокуса ми сивото ежедневие и студа навън. Храненето превърнах в пир, водещ до преяждане, разкопчани копчета, колани и тежки въздишки. Те, на свой ред, отваряха врата на самосъжалението и обвинението за обещания, които си давах, но не спазвах. Подаръците бяха с цел задоволяване на нужди или прищевки, които сама не можех да посрещна. Вече нямаха елемента на изненадата, която носеше радост в мен, когато бях малко дете. Рождество просто се превърна в повод да се върна у дома сред скъпите на сърцето ми хора. Но много скоро първоначалната наслада преминаваше в раздразнение. Дразнех се от поведението и навиците на близките ми, а те от моите, което водеше до спорове и вкиснато настроение. Нямах търпение да избягам и отново да се върна в „тишината“ на моя самостоятелен свят. На този светъл празник дори си изградих навика да използвам благотворителността като средство за измиване на съвестта ми.  „Купувах“ собствената си доброта. Прикривах егоизма си с мисълта: „Ето, не си толкова лош човек! Помогна на някого в нужда!“

И ето, че рецептата с продукти-заместители от ниско качество, направиха празника Рождество пълен провал. В мен имаше привкус на недостатъчност и безсмислие. Липсваше ми истинската празничност и веселие в него.

С времето неудовлетворението в мен събуди глад за истинско празненство, празненство със съдържание и цел. Впуснах се в приключенско търсене на съвършената рецепта и продукти за Рождество. Намирах много идеи как и какво да направя, за да бъде Празникът неповторим. Но във всяка една от тях ми липсваше нещо. Затова реших да се обърна към извора – Книгата, съдържаща цялата истина, мъдрост и знание по отношение на Този Празник  – Библията. О, колко горда бях със себе си. Измислих семпла, но пълна с качество и личен почерк, рецепта за празнуване на Рождество по Писанието. Нямах търпение да сътворя своя шедьовър. Качеството беше несравнимо спрямо всичко познато до сега. Нямаше и грам съмнение, че ще постигна съвършенство на вкус и визия, с която да доставя наслада и удоволствие на всички около мен.

И така, ето ме у дома, сред скъпите на сърцето ми хора, развълнувана от знанието, което с нетърпение очаквах да освободя и споделя. Но в цялото ми желание и устрем бях пропуснала нещо много важно. Всеки има свободната воля, с която да приема или отхвърля. И да, роднините ми направиха своя избор. Отново прегърнаха всичко познато, отхвърляйки моята „рецепта“ за Рождество. Побеснях. Гневът в мен бе неудържим. Размахвах Библията като оръжие и „похитих“ своите близки, превръщайки ги в заложници на моето виждане за празника. И като всеки похитител, имах кауза и претенции, които очаквах те да приемат и одобрят. Исках те да харесат моята „рецепта“ и да започнат да готвят по нея. И това трябваше да започне в деня на Неговото рождение. Следях и изисквах празнуване според критерии, които си въобразявах, че знам и разбирам. Презирах всеки, който не бе достатъчно „духовен“ да ме следва и изпълнява напътствията ми. Украсите, елхата и подаръците виждах като „кич“, който бодеше очите ми. Обвинявах семейството си в чревоугодничество и отказвах да участвам в него. Изключвах телевизора, намесвах се и най-безцеремонно прекратявах „безсмислените“ разговори. Стремях се да „убия“ светското в тях, за да ги „новородя за духовното“. Изисквах кротост, смирение и почит към Исус Христос и празника Му. Приканвах ги да бъдат щедри, дори отвъд възможностите и желанието им. Провалът ми беше грандиозен и неповторим. Успях да сътворя преждевременно „деня на страшния съд“, в който аз бях не само съдията, но и изпълнител на присъдите! Ред, законност, справедливост беше мотивът зад думите и действията ми. Вкусът от осъждението и огорчението се пропиха в празника ни, а пропастта между нас придоби невиждани размери.

Изгубих се. Отчаях се. Отказах се.

Но не за дълго. Нещо в мен се надигна отново с нова сила – копнежът по истината за Рождество и как се празнува този голям празник. И ето, че Tя, Истината ме срещна и към мен дойде въпроса:

– Какво е празненство на рожден ден без Самият Рожденик?

Това е! Досега винаги е липсвал Рожденикът! Личността, заради която уж празнувах, в чиято чест се събирах със семейството си, но никога не Я бях канила да присъства. Не само това, но самата аз  не Го познавах и не знаех какво би Му донесло наслада от празненството? Не знаех как Той би желал да празнувам в Негова чест.

От чистия Извор научих, че Исус Христос се роди, за да обича! С Любов, която прогонва страха и тъмнината; която освобождава; която изцелява! Любов, която се жертва, за да даде вечен живот на всички нас! Моето сърце стана  „обора,“ в чиито „ясли“ се роди Исус Христос, след което за мен Рождество стана истински празник.

Днес „готвя“ с едни от най-качествените съставки: милост, благост, дълготърпение, прошка, близост, любов. Те струват скъпо. Цената винаги е плащана от Него – от Рожденика. От мен се очаква да ги приемам, използвам и споделям.

Ястията, приготвяни с тези съставки, ме правят здрава и силна да обичам по начина, по който Той обича. Когато се провалям, Той ме привдига и аз продължам да се уча да обичам, защото именно тази любов, безусловната, е всичко, от което се нуждая! Така празнувам Исусовото Рождество!

Автор: Пламена Колева

Редактор: Веселина Петрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *