Способността да приемаш критика: белегът на зрелия човек

justin-veenema-505535-unsplash

Не обичам да бъда критикуван по никакъв начин и под каквато и да е форма. А ти?

Всъщност не съм срещал човек, който да приема критиката добре, понеже тя удря директно в гордостта ни и активира защитните ни механизми. Но, ако искаме да израстваме вътрешно – а на мен тази мисъл ми харесва – ще трябва да свикнем да получаваме градивна критика. 

Насред цялото си страдание, Йов стигна до момент на прозрение и заяви:

Ето, блажен човекът, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всесилния. Защото Той наранява и Той превързва; Той поразява и ръцете Му изцеляват. – Йов 5:17-18

Когато бях дете, не разбирах това откровение. Сега съм зрял човек и родител, и го разбирам толкова добре. Но дори сега все още ежедневно се боря с начина, по който приемам градивната критика, която идва към мен.

Но нека преди да продължа, да направя едно пояснение – има хора, които критикуват, водени не от любов, а от подсъзнателно желание да ни принизят и да покажат, че сме под нивото им. Тяхната склонност към критика идва от незарастнала рана, място на болка, с която не са се справили.

Моят съвет: Ако подобна нездравословна критика дойде към теб, позволи й просто да отмине, игнорирай я, нека просто рикошира. 

Но в живота ни има и хора, които наистина ни обичат и искат да ни помагат да израстваме. Те също ни критикуват и коригират, но не, за да ни наранят, а за да ни помогнат да пораснем.

brooke-winters-584825-unsplash

Като женен мъж аз знам, че човекът, който ме обича повече от всеки друг на земята, е съпругата ми. С нея съм прекарал по-голямата част от живота си. Тя ме познава. Тя вижда кога мотивацията ми е неправилна. Тя е способна да ме коригира по един позитивен и здравословен начин. И разбира се, аз винаги приемам критиката й добре, нали? Ами … не точно.

Всъщност много често започвам да се отбранявам – заявявам, че всичко ми е наред, а понякога – ако трябва да съм напълно честен – обръщам критиката срещу нея или срещу човека, който ме критикува. 

Истината е, че моето взаимоотношение с Бог и взаимоотношенията ми с хората около мен са отражение едно на друго. 

Зрелостта, която се изисква, за да получиш поправление от хората, е същата зрялост, която се изисква, за да получиш поправление от Бог и обратното.

Когато стигнах до корена на моята отбранителност, откривах гордост, страх и незрялост.


Открил съм някои основни принципи, които могат да ни помогнат в нашето пътуване към зрелостта:

1. Голяма част от нашите защитни механизми идват от рани, които имат нужда от изцеление. Ето защо е необходимо да открием източника на тази болка и да я споделим с Бог – колкото пъти е необходимо.

2. Също така те идват от греховна тенденция, която ни кара да стоим на трона на собствения ни живот и да отблъскваме тези, които са заплаха. 

3. Трябва да помним, че тези, които ни обичат – Бог, съпруга/та ни и най-близките ни приятели искат добри неща за нас. Те искат да сме зрели и не искат да ни наранят.

helena-lopes-459331-unsplash

4. Хората, които имат за цел да ни навредят със своята критика, не заслужават нашето време или внимание.

5. Бог, който ни обича, има нужда да му позволим да ни коригира, за да можем да усетим тежестта на собствения си грях.

6. Бог, който ни обича и поради тази причина ни коригира, също така ни и изцелява, а растежът и зрелостта са резултат на изцеление от корекцията.

И в крайна сметка всичко се свежда до следния въпрос: Искаш ли да достигнеш пълна зрялост – емоционално и духовно?

Ако отговорът ти е „Да“, приготви се да приемаш градивна критика и я използвай като средство да откриваш, изкореняваш и да се покайваш от нещата, които те дърпат назад.

Забележка: Не, не съм написал тази статия след спор със съпругата ми. Написах я след като прекарах известно време в изучаване на книгата Йов. Но напълно разбирам защо бихте си го помислили. Женен съм за изумителна жена, която е най-доброто за мен и голяма част от зрелостта ми се дължи на нейната готовност да ме обича по много честен и същевременно нежен начин.

Момчета (и тук се обръщам предимно към тези от вас, които са съпрузи), бракът е посвещение, което изисква изцяло ново ниво на зрялост, което никой от нас не притежава на олтара. Тази зрялост идва с опита! И единствено, когато имаме желание да се смирим, да приемем истината, изговорена с любов и чрез нея да израстнем и да се превърнем в по-добри мъже.


Автор: Брандън Кокс

Превод: Галина Гичева и Филипа Кирилова

Източник: brandonacox.com


Още статии като тази прочетете ТУК: 

Истината за порнографията – лична история

Пет oчаквания, които съсипват брака

Четири добри и четири лоши причини да се ожениш

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *