5 начина да направим връзката с децата си наш приоритет

5-nachina-da-napravish-vrazkata-s-deteti-si-svoi-prioritet

Случвало ли ви се е като родител да зациклите в “изпълнение на задачи”? В забързаното и натоварено ежедневие е толкова лесно да се фокусираме в това да накараме децата си да изпълнят задачите, които им възлагаме – да си оправят леглото, да се облекат, да не забравят да си вземат нещата за училище, да си напишат домашните – списъкът е безкраен!

Няма нищо нередно в това да помагаме на децата си да изпълняват своите задължения. Но е от изключителна важност и да не позволяваме това да стане основният фокус на начина, по който ги възпитаваме. Ако не сме внимателни, фокусът върху задачите лесно може да се превърне в начина, по който възпитаваме децата си и в други области – тяхното поведение, характер, избори, справяне с емоциите и т.н. Когато това се случи, е много вероятно да започнем да възпитаваме отвън-навътре, което носи грешното послание на децата, а именно, че най-важното е те да знаят как пазят поведение – да казват “Благодаря”, да се извиняват или да говорят по определен начин, вместо да им помогнем да имат сърцето, от което произлиза това поведение.

Начинът, по който оформяме сърцата на децата си е като осъществяваме връзка с тях сърце-със-сърце. Ето защо е от изключителна важност да направим тази връзка приоритет в ежедневното си общуване с тях.

Ние много обичаме да използваме примера с въженцето на хвърчилото, за да опишем връзката с нашите деца. Когато децата са по-малки, хвърчилото е по-близко до земята. Ние сме интензивно ангажирани да им помагнем да научат основни неща, като да си обуват обувките например. Ако хвърчилото падне от тази височина, няма да се повреди. Но с израстването на децата, хвърчилото се издига все по-високо и по-високо. Съвсем скоро се намираме в ситуация, в която ги учим как да шофират, а те стават все по-самостоятелни и независими.

5-nachina-da-napravish-vrazkata-s-deteti-si-svoi-prioritet-hvarchilo

В гимназиалните години и в годините на зрялост хвърчилото е издигнато високо в небето и това тънко въженце е единствената връзка, която имаме и можем да използваме, за да повлияем на нашите деца – тънкото въженце е единственият достъп до тях, докато те преминават през бурите на живота. И ако сме пренебрегвали тази връзка или тя е накъсана на меса, когато трудностите ги връхлетят, ще ни е трудно да достигнем до сърцата им и да им предложим нашата сила, помощ и напътствие.

Да поставим връзката си с тях като приоритет в нашия живот ни помага да гледаме към очаквания краен резултат. Родителството е нелека задача, но ако можем постоянно да показваме на децата си, че нашата връзка с тях е онова, което ценим най-много, ще можем да преминем през всяко предизвикателство.

Ето 5 практични стъпки как да направим връзката с децата си наш приоритет и да подсилим въжето, което е закачено за сърцата им. Докато ги четете, вярвайте, че е възможно да ги осъществите!

5 начина да поставим връзката с децата си като приоритет:

1. Напишете своето видение за взаимоотношението с децата ви и го четете често.

Когато се изкачваме нагоре по планината, имаме склонността да гледаме основно в краката си, защото сме уморени и внимаваме в катеренето. Но ако от време на време поглеждаме към върха на планината, ще си припомним защо преминаваме през това усилие и болка. Написаното видение е като описание на върха на планината, към който да поглеждате когато имате нужда. Напишете кратко видение-визия, в която описвате целта да имате взаимоотношение сърце-със-сърце с детето си като ваш основен приоритет. Не е необходимо да е дълго изявление – даже ако можете да го съберете на малко, лепящо се листче, още по-добре. Така може да го закачите на огледалото в банята и да го виждаш всеки ден.

2. Поправяйте малките “щети” бързо.

Когато се фокусирате върху това да поддържате и подсилвате взаимоотношението с децата си (въженцето на хвърчилото), ще започнете да усещате кога сте на път да изпуснете въженцето или пък кога то започва да се прокъсва на места. В тези моменти е много важно да поправяте станалото максимално бързо. Не чакайте нещо значимо да се случи, за да направите нещо по въпроса. Когато даден аспект от взаимоотношенията ви с децата не изглежда добре, отидете и се свържете със сърцата им. Направете свой приоритет да инициирате дневни и седмични разговори и по този начин ще бъдете проактивни, а не просто реагиращи на проблем във взаимоотношенията.

3. Отнасяйте се към бъркотиите като към възможности.

Ясно си спомням моментът, в който моят син Ливай беше много малък и когато влязох в кухнята го намерих седнал срещу хладилника. Беше изпочупил всичките яйца на пода. Щеше да бъде много лесно да се поддам на емоциите и да му предам грешното посланието, че това да не прави бъркотия е по-важно от това да пазим взаимоотношенията си. Вместо това аз се опитах да съм нежна, да му покажа сърцето си и да му обясня, че ние не чупим яйца на пода. Някои от най-важните моменти, в които изграждаме връзка с децата си са точно посред причинените от тях бъркотии.

4. Помнете, че децата са прощаващи.

Дани и аз работехме с деца, отглеждани от приемни семейства. Те бяха в изключително трудни ситуации. И въпреки това, в края на деня, въпреки всички грешки от страна на родителите, децата пак искаха да са с тях. Те обичаха родителите си! Научих, че децата са изключително прощаващи. Помнете, че малките грешки в ежедневието, дори и когато сте наранили взаимоотношението, са поправими. Това са наистина чудесни новини!

5. Не очаквайте взаимоотношението с всяко от децата ви да е едно и също.

Всяко дете е различно, така че и взаимоотношението с всяко едно ще бъде различно. Няма как да придобием опит с първото дете и да си кажем “О, вече ми е ясно! Вече знам какво да правя и как да действам с второто ми дете.” Не, те всички са различни! Опитайте се да гледате на всяко взаимоотношение като на специално и уникално и да дадете на всяко от децата си специфичното внимание, което заслужават.

Ако четете това и си мислите “Откъде да започна? Как да се справя с това?”, бих искала да знаете, че като започнете да правите усилия към изграждане на взаимоотоношение и връзка с децата си, вие вече сте на прав път. Просто действайте стъпка по стъпка!

Никога не е твърде късно да започнете да се стремите към взаимоотношения с децата си!


Автор: Шери Силк

Превод: Галина Гичева

Източник: lovingonpurpose.com


Още статии като тази прочетете ТУК: 

Как да се справим с болката, когато времето не лекува

Книги, които всеки мъж трябва да прочете

Способността да приемаш критика: белегът на зрелия човек

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *