Искрено и лично
„Това, което има значение в очите на Бог, е кой си всъщност и как живееш. В твоето поклонение духът ти трябва да търси истината. Такива са хората, които търси Отец: семпли и искрени в своето поклонение. Самият Бог е Дух. Онези, които Му се покланят, трябва да Го обожават от дълбочината на своята същност, от духа си, бивайки истински себе си.“
Евангелие на Йоан 4:23–24
Беше около 5:00 ч, студена зимна сутрин в Добрич. Беше изминал един час, в който се молих, но като че ли удрях стоманено небе. Изморен, просто изплаках: „Боже, Теб те няма. Ти ме повика. Ти ме събуди толкова рано, за да те срещна, но Теб те няма“. Мърморех в себе си в студената сутрин и тогава…, чух едва доловимия Му глас в себе си: „Млъкни и знай, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:10). „Замръзнах“, въпреки че вече бях достатъчно измръзнал. Утихнах в себе си и само след миг усетих как меко и топло одеало ме обви целия. Усещах се обгърнат като в пашкул от това меко и нежно присъствие. Бог дойде! Знаех, че ще ми говори, затова и замълчах още повече в себе си. „Благоразполагай сърцето си към Мен“ нахлу като поток вътре в мен. „Господи, не знам как. Не разбирам какво означава това. Как да го правя?“, казах аз в мислите си. „Да благоразполагаш сърцето си към Мен означава да говориш само истината от дълбочината на сърцето си и…., да си готов да чуеш истината от Мен към теб“. В онзи ден всичко в моя живот се промени. От онази студена сутрин аз вече знаех как да се срещам с Бог. Аз вече знаех как да се покланям!
Често наблюдавам хората по време на събранията ни в Християнския Център и мога да уловя къде се намира всеки в своето поклонническо пътуване с Бог. Поклонението е като огледало. То отразява напълно взаимоотношенията ти с Бог. Независимо дали си сред други хора или сам със себе си, когато го правиш, като точен барометър то отчита дълбочината и копнежа на сърцето ти към Отец.
Има хора, които са в потока на всички останали, те пеят, издигат ръце и се наслаждават на атмосферата на Божието идване. Те празнуват в събранието на децата на Бог и в това няма нищо нередно, но има хора, които отиват отвъд това. Те влизат в тронната зала на Бог и изгубват себе си там. Тяхната истинност и искреност е като магнит за Неговото идване в живота им.
„Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми.“ Псалм 51:6
„Господ е близо при всички, които Го призовават, при всички, които с истина Го призовават.“ Псалм 145:18
В горния стих думата истина е важна. Тя разкрива единственото състояние, в което поклонението пред Бог се случва. В тези моменти на дълбоко отдаване, Духът на Истината в нас ни помага да говорим истинно и да чуваме истинно. Покаянието е свързано с нашето признаване на истината в сърцата ни. Само истинно сърце може да чува гласа на Истината. Цар Давид остава в съзнанието ни като поклонник на Бог. Бог не случайно заявява, че ще въздигне „в края на дните“ давидовата скиния, в която нямаше прегради за Божието присъствие да докосва хората. Той бе наречен „човек по Божието сърце“. Защо ли? Защото той знаеше как да благоразполага сърцето си пред Бог. Той знаеше как да се покланя!
Готов ли си да отидеш надълбоко. Не се страхувай да изразиш себе си, да изповядаш истински себе си на Бога. В атмосферата на твоята искреност Той идва и се настанява, за да слуша. Истината в теб привлича истината в Него. Бог обича истината в теб да Го целува. Нека всичко в теб, което не е истинският ти, „замълчи“ и нека истинският ти знае, че „Той е Бог“!
Молитва
Господи, искам да Ти се покланям искрено и истинно. Ето, всичко, такова каквото е в моя живот, дори и онова, от което се срамувам, полагам го пред нозете Ти. Предавам радостите си, успеха и постиженията си, както и объркването, и провалите си. Оформи живота ми. Доверявам Ти се напълно. В Името на Исус, Амин!
Приложение
- Кои са онези мисли, емоции или спомени, които се чувстваш некомфортно да споделиш и сложиш пред лицето на Бог? Сложи ги пред Него както цар Давид правеше това.
- Изразявайки себе си и учейки себе си да говориш истината от сърцето си, не забравяй да слушаш какво Той има да ти каже. Позволи Му да ти говори и променя.
Стихове за прочит
- 1 Летописи 29:17
“И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно.”
- 1 Царе 12:24–25
„Само бойте се от Господа, и служете Му искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас. 25 Но ако следвате да струвате зло, тогава и вие и царят ви ще погинете.“
- Псалм 51,142–143
- Псалм 139:23–24
„Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; 24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.“
Стих за запаметяване
- Евангелие на Йоан 4:24
„Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“
