Като основател на Национален Християнски Център моето най-голямо желание винаги е било членовете на нашето духовно Семейство да получат всичко, което Бог е приготвил за тях и да могат да реализират дадената им от Бог цел в живота. Ето защо в началото на тази година бих искал да помогна на всеки един в нашия Дом да сложи очите си върху три направления, в които Бог е предопределил да ходи в своя живот:
- Неговото присъствие
- Моята принадлежност
- Неговия призив
1. Неговото присъствие През цялата Библия четем как хората са се покланяли на Бог. Но, какво всъщност представлява поклонението? Каква част от живота на всеки би трябвало да бъде то? Как би трябвало да изглежда? Въобще как бихме го описали?
За съжаление, за много поклонението се е превърнало във форма на ритуал или традиция. Казвайки това, не смятам, че дори и по този начин това няма своя смисъл или стойност. Проблемът, имайки само това, всъщност се състои в това, че пропускаме да разберем на по-дълбоко ниво защо се покланяме. Нещо повече – да знаем как да се покланяме. Често поклонението се случва, то преминава през нас, възможно е дори да го преживеем по определен начин, но всъщност в него ние нямаме Бог лице в лице (което е и най-голямата трагедия на съвременото християнство), а някакъв заместител.
В първите ни от „21 дни на Приближаване“ ще отделяме време, за да бъдем с истината за Него и това, което ни прави истински в Неговото присъствие, онова, което Го радва в поклонението ни към Него. Целта ни ще бъде да Го познаваме, не просто да знаем за Него.
2. Моята принадлежност „Сега вече не сте чужденци за Бога и странници за небето, а сте членове на Божието семейство… принадлежите към Божия дом заедно с всеки друг християнин.“ Ефесяни 2:19 LB
„Така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всички сме части, един на друг.“ Римляни 12:5
„Членството“ в църквата за ап. Павел означава да бъдеш жизнен орган от живо тяло; неотменна, взаимосвързана част от Христовото тяло (Римляни 12:4, 5; I Коринтяни 6:15; 12:12-27). Църквата е тяло, а не сграда; организъм, а не организация. За съжаление, съвременната култура на независим индивидуализъм е създала много духовни сираци, които прескачат от една църква в друга, без да развият своята идентичност, лична отговорност или посвещение. Мнозина вярват, че човек може да бъде „добър християнин“ без да принадлежи (или дори да посещава) местна църква, но истинското следване на Христос включва принадлежност, а не само вяра.
Разбрал съм, че когато Бог „новоражда своите бебета християни“, Той търси възможно най-уютния, най-топлия дом за тяхното отглеждане и развитие. Когато се роди едно дете, то става част от всеобщото семейство на човешките същества, но също така това дете се ражда в конкретно семейство, за да получи необходимите грижи и внимание и да израстне силно и здраво. Същото важи и в духовен смисъл. Това е неестествено състояние. Веднъж новородени, ние не сме вече скитащи се сираци, но членове на Божието Семейство, Ние ставаме част от конкретно Божие Семейство и биваме настанени в божий дом – Дома на нашето сърце.
3. Неговия призив „А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.“ (Марк 10:21)
Божия призив е да вървим след Исус. Да бъдеш последовател на Христос означава да избереш да изместиш фокуса на живота си от собствената си егоцентричност към живот, съсредоточен върху Исус. Да правиш това, което Той би направил, да обичаш по начина, по който Той би обичал.
Има ли някой, който напълно и изцяло да се е уподобил на Исус? Не! Но докато порастваме във вярата, ние всеки ден ставаме все повече като Него. Най-добрият пример, който Той ни остави, е записан в Евангелието на Йоан 13 гл. – там Исус изми краката на учениците си и по-късно умря на кръста за всички нас.
Да изберем да бъдем последователи на Христос не е свързано просто с подобряване на стандарта ни на живот. Това означава да се отречем от себе си и да вземем нашия кръст, за да станем като Него. Това не е еднократно решение или действие от наша страна, а всекидневен съзнателен избор.
„и който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.“ (Матей 10:38)
Прегръщайки тези три направления на развитие в живота ни, ние усилваме процеса на откриване на целта, за която сме били създадени тук, на земята.
Искрено се надявам, докато четеш, да бъдеш насърчен и вдъхновен да откриеш Неговото присъствие, своята принадлежност и следваш Исус в призива Му за своя живот.
С обич, Пастор Светослав Петров
