Ден 27 - Дайте им вие да ядат

Ден 27 – Дайте им вие да ядат

„И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място. Но Той им каза: Дайте им вие да ядат.“ Евангелие на Лука 9:12–13

Обичам тази история, написана от Лука. Вечерта наближава, става късно, а множествата са още там, около Исус. Завладени от копнежа да са около Исус, времето минава неусетно за тях и в края на деня те нямат къде да пренощуват, нито възможност да намерят храна. Учениците, грижейки се за най-малките подробности около Исус, са обезпокоени. Искат хората да са приютени, нахранени и всичко да е наред с тях. Убедени са, че Исус има отговора за всяка една възникнала ситуация или нужда. Имайки предвид авторитета Му, те се обръщат към Него, за да отпрати хората навреме – да се разотидат и погрижат за себе си, докато все още не е станало твърде късно. Но…Исус не прави това. Той поглежда към Своите ученици и им казва това, което прави и днес: „Дайте им вие да ядат“!

Без съмнение светът, в който живеем, отчаяно се нуждае от Спасител. Има глад, болка, омраза и всякакъв вид зло. Наранени хора, които нараняват. Може да ги видиш по телевизията, да ги срещнеш по летищата, на пазара или в квартала, в който живееш.

Самите ние, в определени моменти от живота, преживяваме тази болка и отчаяние. Именно тогава, вярата в нашия Спасител ни прави да извикаме към Него и да очакваме Той да се намеси. Ухото на Бога не е притъпяло и ръката на Исус не се е скъсила (Исая 59:1), но Той отговаря и до ден днешен, отново и отново така: „Дайте им вие да ядат“!

Бог е избрал нас, Неговите деца да бъдем ръцете и нозете Му на земята. Избрал е чрез нас да достигне и снабди нуждата на света от Него. Той не само ни избра, но и ни екипира за това. Всеки един от нас е бил създаден със специфичните за него качества, умения, дарби и персоналност, за да може да снабди нечия нужда. Единственото, което трябва да решим е, дали ще се покорим на Неговия повик към нас!

В създалата се ситуация, разказана от Лука, Исус събра своите ученици и поиска от тях да Му дадат това с което разполагаха. В торбичката на едно малко момченце имаше пет хляба и две риби. Той ги взе, благослови и нахрани множествата с тях.

Какво имаш ти? Какви са уменията, способностите и дарбите, които може да изкараш от торбичката и да ги дадеш на Исус? Дай Му ги и Му позволи да нахрани с тях нуждаещите се около теб. Може да усещаш повика в теб да заговориш някого, да помогнеш на друг. Каквото и да се надига в теб, не бъди един, който наблюдава и чака Бог да се намеси, а един, който избира да бъде използван от Него.

Даром сме приели, време е даром да даваме (Мт. 10:5-8). Бог те призовава към някого.

Кой е той? Кой е човекът, който ще нахраниш днес?

Молитва

Господи, отвори очите ми за хората, които са около мен. Използвай ме, за да ги достигна и докосна. Давам Ти всичко, което имам. Вземи ме целия и ме дай на нуждаещия се свят. В Името на Исус, Амин.