Ден 9 - Намирайки Идентичност и Цел

Ден 9 – Намирайки Идентичност и Цел

„Отец на сирачетата и съдия на вдовиците е Бог в Своето обиталище. Бог настанява в семейство самотните“. Псалм 68:5–6

Обичам трилогията „Властелинът на пръстените“, защото е близка до моето възприятие за ценностите и важните неща в живота. В „Краля се завръща“ бях поразен от истината за силата на взаимоотношенията между бащите и техните синове.

В тази част от трилогията бащата потискаше по-малкия си син, като го сравняваше с по-големия му брат. Суровото му отношение стигна до там, че го изпрати на сигурна смърт заради своите свръх очаквания. Виждайки по-късно малкия си син поразен, осъзна какво е сторил с него. Неговата бащинска мъка преля до такава степен на отчаяние, че той сложи края на живота си.

Аз не мога да се похваля, че докато растях имах дълбоки взаимоотношения с моя баща. Всъщност, въпреки, че го имах, той отсъстваше от моя живот. Никога не дойде на родителска среща или дори на едно от състезанията, където печелих успех след успех. Това ме направи да се чувствам отхвърлен и необичан; да имам своите комплекси и несигурност. Да се сравнявам с по-големия ми брат и да смятам, че той е по-обичан, по-предпочитан и по-толериран от моите родители.

Болката от липсата на татко в живота ми се превърна в разочарование, а разочарованието прерасна в раздразнителност, неприязън, негодувание и бунт до деня, в който Бог ме научи да го обичам.

В края на неговия живот обичах баща си, както винаги съм искал и мечтал. Бях щастлив с него и го смятах за най-добрия ми приятел. Днес мога да кажа, че като малък, моя баща беше моя герой. Когато станах тийнейджър бе най-големия ми враг, а когато аз самият станах баща, го преоткрих като мой пример, с който се гордея и до днес.

Всички ние сме се родили в семейство. Разбира се, всяко семейство е различно и членовете в различните семейства се отнасят по различен начин един към друг. Основния смисъл на семейството е брачните партньори да изградят здрава основа, грижа и възпитание за децата си, за да изпълнят ролята, която им е отредена в живота. Без тази основа на принадлежност към определено семейство как бихме могли да знаем откъде произлизаме, кои сме и защо сме на тази земя?

Прекрасната новина за нас днес е, че когато откликнахме на Исус Христос, в същия този момент бяхме осиновени и приети от Бог. Като наш Баща, Той присъства и е отдаден да се грижи за нас и възпитава, като същевременно ни разкрива Неговите прекрасни намерения за живота ни. Взаимоотношенията ни с Христос донесоха в нас една нова идентичност, всъщност нашата истинска идентичност. Вече не е необходимо да се тревожим и страдаме за дълго когато някой ни отхвърля, защото нашия Татко е, Който ни е приел и обикнал завинаги.

Чрез връзката ни с Христос ние имаме корени, семейна история и ново чувство за принадлежност. Ние сме синове и дъщери на Бог. Ако се чувстваш самотен и изгубен, без да знаеш кой си и накъде отиваш, пристъпи смело в това, което Исус е приготвил за теб като член на Божието семейство. Когато направиш това, все повече и повече ще започнеш да осъзнаваш, че като Божий син или дъщеря, имаш невероятната цел и привилегия да разкриваш Него и Неговото Царство на хората около теб.

Молитва

Благодаря Ти, Татко за това, че ме осинови и прие в Твоето семейство. Благодаря Ти, че ми даде нова идентичност и цел в живота. Приемам да нося Твоето Име днес, докато вървя в плана, който Ти Си определил за моя живот. В Името на Исус, Амин.