Ден 20 - Духовни навици

Ден 20 – Духовни навици

„И тъй, братя, стойте твърдо и дръжте преданията, които сте научили, било чрез наше слово или чрез наше послание.“ 2 Солунци 2:15

Представи си за момент, че си получил покана от мен да ми гостуваш у дома, за да прекараме време заедно. Откликнал си, звъниш на вратата, аз те приветствам и каня да се настаниш удобно. Това, което очакваш е прекрасно време на споделяне и приятелско отношение около вечерята. Какво ще си помислиш и как би се почувствал, ако докато си седиш удобно и се наслаждаваш на атмосферата в дома ми, аз започна да си мисля на глас дали да те поканя, за да дойдеш и ми гостуваш тази същата вечер?!

Как би си обяснил моето поведение при положение, че вече си в дома ми и вечеряш с мен? Или, как би реагирал, ако аз се чудя къде си и защо още не си пристигнал в отговор на поканата ми, въпреки, че си точно там, в дома ми, седиш пред мен на масата и махаш с ръка, за да ми покажеш, че те има?
Няма да са ти нужни много усилия след няколко такива „изцепки“ от моя страна да стигнеш до заключението, че „нещо ми хлопа“, нали?!

Звучи налудничаво. Но този сценарий не се ли случва често в нашия ум относно Исус Христос?! Колко пъти сме били несигурни, че Той е откликнал и отговорил на поканата да влезе в живота ни?! Дали наистина е там?

В книгата Откровение 3:20 четем:

„Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“

След като сме Го поканили, Той е в дома на нашето сърце и маха, за да Го забележим. Стои на масата и копнее да вечеря, да общува и споделя с нас. Обаче често ние се съмняваме в Неговото присъствие в живота ни и продължаваме да Го каним, въпреки, че Той вече е дошъл в „дома ни“. И това се случва толкова често!

Добре, как можем да спрем това? Как да прекратим този повтарящ се кръговрат от съмнения? Като започнем да се доверяваме и вярваме в това, което Той казва в Своето Слово. Променяме този цикъл на несигурност, като се посветим на изграждането на духовни навици: ежедневно да четем Библията, да се молим редовно и да постим целенасочено. Да изграждаме тези духовни навици е от изключително значение, както и да поддържаме фокус върху разбирането и убеждението на това защо ги правим.

Те не са задължения и условности. Те са сърцето на взаимоотношенията ни с Исус Христос. Помагат ни все повече и по-дълбоко да осъзнаваме, че Той е с нас, че присъства – не за кратък момент, но завинаги в нашия живот.

Позволи на миналите съмнения и несигурност относно Неговото присъствие в живота ти да си отидат. Пристъпи към това да изучаваш целенасочено Библията, да прекарваш време в молитва и да постиш с вълнение. Когато влезеш в атмосферата на молитвата, бъди естествен и автентичен, позволи си да бъдеш искрен, споделяй и разкривай себе си, нека общението и усещането за привързаност с Исус бъде копнежа на сърцето ти в тези интимни мигове. Докато правиш това, ще усетиш как всяко съмнение напуска и сигурността в любовта на Спасителя започва да обгръща твоята душа.

Молитва

Скъпи Господи Исусе, благодаря Ти, че дойде в живота ми и никога не ще ме напуснеш. Искам да живея със съзнание за Твоето присъствие в моя живот. Искам да имам близки взаимоотношения с теб, Боже. Помогни ми да се приближавам до Теб, докато развивам своите духовни навици на пост, молитва и четене на Божието Слово. В Името на Исус, Амин.