Ден 10 - Грижа ли го е някой за мен?

Ден 10 – Грижа ли го е някой за мен?

„Приемайте се един друг, както и Христос ви прие “. Римляни 15:7

Чувствал ли си се някога отхвърлен? Сигурно. Е, поне не си единствения!

В книгата Битие четем за Йосиф как беше отхвърлен от толкова много хора през живота си. Като млад, братята му го захвърлиха в една яма и по-късно продадоха като роб. Когато възмъжа беше обвинен за престъпление, което не бе извършил срещу съпругата на господаря си. Дори след като бе предаден, продаден за роб, обвинен, хвърлен в затвор, той остана верен на своята вяра и интегритет. Нещо повече, той не само се помири с братята си, но ги благослови с изобилие отвъд това, което те можеха да очакват. Всичко това Йосиф можеше да извърши, защото не се фокусира върху самосъжалението и горчивината, които се бореха за сърцето му, но избра да се укрепява в любовта и верността на Своя Небесен Баща към него.

Въпреки, че повечето от нас не сме преживяли подобен вид отхвърляне, всички ние се борим с него в живота си. Отхвърлянето не само ни сломява и отнема радостта в душата ни. То също ни дава възможността да познаем дълбочините на нашето сърце и да извикаме към Бога; да изберем да вярваме, че Го е грижа за нас, че ни обича.

През страниците на Новия Завет виждаме невероятните примери на отношение на приемане от Нашия Господ. Исус изми нозете на учениците Си (Ев. от Йоан 13); докосна прокажените (Ев. от Матей 8:3); вечеря с грешници (Ев. от Марк 2:15-17); бе готов на пълно противоречие с естеството и природата си, само и само да ни спечели и приеме (Евреи 12:3).

Ап. Павел подкрепяше и участваше в убийството и гоненията на онези, които следваха Исус. Един ден той Го срещна лице в лице и след това написа към църквата в Рим:

„Приемайте се един друг, както и Христос ви прие“. Римляни 15:7

Точно като Павел, ние някога бяхме изгубени, но сега сме спасени. Не заслужавахме приемане, но когато поканихме Исус в живота си, Той ни прие като синове и дъщери в Своето семейство, и никой и нищо не може да промени това, завинаги. Получихме прекрасния дар на приятелството и сега имаме възможността да изграждаме любящи взаимоотношения с всички, които обичат Господа.

Бог много добре знаеше, че ще преживяваме моменти, в които ще се чувстваме отхвърлени, затова и ни остави стих, с който да ни напомня, че Го е грижа за нас, че никога не ще останем сами и никога не ще ни изостави:

„Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“ (Римляни 8:38–39)

Възможно е да „потъваме“ от време на време и чувството на отхвърляне да ни завладява. Не се предавай! Докато душата ти е закотвена в любовта на Твоя Татко, ти си на най-сигурното място в живота си. Довери се на Бог. Ти значиш толкова много за Него. Той те обича безусловно. Ти си Негов. Не го забравяй, ти завинаги ще си част от Семейството и Дома Му. Завинаги.

Молитва

Благодаря Ти, Господи, че винаги ме приемаш и протягаш обятията Си към мен. Научи ме да мога да Ти предавам вътрешните си борби и разочарования. Искам да придобия ума на Христос. Благодаря Ти за това, че ме прие и настани в Семейството Си завинаги. В името на Исус, Амин.