Ден 16 – Изобразен
„Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ Послание към Галатяните 2:20
Като малък, израснах с вълнуващия свят на баща ми, който създаваше неща, които не виждах другите бащи да правят. Например, бях само на 7 години, когато той започна да строи яхта в двора на къщата ни. За едно малко момче, да наблюдава баща си как строи този „кораб“, бе повече от вълнуващо – беше невероятно!
Малко по-късно в живота си, той построи допълнителни помещения към старата ни семейна къща и да наблюдавам как го правеше с финес, не бе по-малко интересно за мен. Всеки ден след училище бързах за вкъщи, за да видя до къде е стигнал с работата си, какво ново е направил по яхтата или как се е променила фасадата на къщата ни.
Той имаше един свят в себе си, който оформяше пред нашите очи ден след ден. Беше вълнуващо очакване всеки ден да наблюдавам как неговата визия и мечта ставаха реалност. Имаше дни, в които това бе по-забележимо и други, в които като че ли нищо не бе свършил за деня.
Работата на Исус в живота ни е подобна. Той има мечта – картина за нас в Неговия ум, която иска да осъществи. Образ, който иска да оформя в нас, ден след ден.
Има дни, в които Неговата работа в нашия живот изглежда толкова явна; и такива, в които е едва доловима!
В посланието на Галатяните 4:19 ап. Павел пише: „Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас.“
Бог иска да направи така, че Христос да се изобрази в нас. Бог е, Който прави това да се случва. Той е Който оформя образа на Христос в нас, не ние.
Как се случва това?
Изобразяването на Христос в живота ни е продължителен процес, който Библията нарича освещение. Когато приехме Исус за Господ, бяхме спасени, духовете ни оправдани и поставени в изправни взаимоотношения с Бог, заради жертвата на Исус Христос. Не е така обаче с душата ни. Нашия ум, воля и емоции се нуждаят от промяна и от освещение, както и Словото ни казва в Ефесяни 5:26,
„за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото.“
Когато изучаваме Писанията, разбираме, че в този процес ние също имаме отговорност. Колкото повече се предаваме на Бог чрез поклонение, молитва, изучаване и запаметяване на Писанията, толкова повече нашата любов към Него ще расте. Изобразяването на Христос в нас е в резултат на Божията намеса, на която ние сме дали място чрез посвещението ни да следваме Неговите стъпки в живота си.
Прекрасното в благовестието, което сме приели е, че Исус не е само Пътят към спасението. Той е и Учителят, Който ни води да израстваме в образа и подобието на Бог, като следваме Неговите стъпки и пример за подражание.
Всекидневно Той формира Своя образ в нас. Всъщност, Той живее днес на земята. Как? Чрез теб и мен! Христос се е облякъл с нашето тяло. Ние сме Неговата кожа на земята!
Преживявал ли си до този момент „умиването“ на Божието слово?
Ако не, то не се колебай. Посвети се още днес на изучаването на Библията и в това да следваш примера на Исус. Гарантирам ти, ще бъдеш изненадан колко животопроменящо може да се окаже това решение за теб.
Молитва
Татко, Твоята вярност е толкова непроменима. Въпреки, че често се провалям, аз знам, че Твоята милост е винаги там за мен. Каня Те във всяка област на моя живот и Те моля – изобразявай Исус Христос в мен. Извърши всичко, което е необходимо в този процес и нека цялата слава бъде само за Теб, В Името на Исус, Амин!
Стихове за прочит
- Римляни 8:31–39
„И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко? Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава? Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? (защото, както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; Считани сме като овце за клане“). Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.“
- Галатяни 4:3–7
„Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света; а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то <си> Божий наследник чрез Христа.”
- Ефесяни 1:11–14
„в Него казвам, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля, тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа, в Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч, благовестието на нашето спасение, – в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух, който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на Бога, – да бъдете за похвала на Неговата слава.”
- Филипяни 1:6
„като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.”
Стих за запаметяване
- Евреи 11:6
„А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.“
