Напълно приет
„Приемайте се един друг, както и Христос ви прие.“
Римляни 15:7
Чувствал ли си се някога отхвърлен? Сигурно. Е, поне не си единствен!
В книгата Битие четем за Йосиф как беше отхвърлен от толкова много хора през живота си. Като млад братята му го захвърлиха в една яма и по-късно го продадоха като роб. Когато възмъжа, беше обвинен за престъпление, което не бе извършил срещу съпругата на господаря си. Дори след като бе предаден, продаден за роб, обвинен, хвърлен в затвор, той остана верен на своята вяра и интегритет. Нещо повече, той не само се помири с братята си, но ги благослови с изобилие отвъд това, което те можеха да очакват. Йосиф можа да извърши всичко това, защото не се остави в ръцете на самосъжалението и горчивината, които се бореха за сърцето му, но избра да се укрепява в любовта и верността на Своя Небесен Баща към него.
Въпреки че повечето от нас не сме преживяли подобен вид отхвърляне, всички ние се борим с него в живота си. Отхвърлянето не само ни сломява и отнема радостта в душата ни. То също ни дава възможността да познаем дълбочините на нашето сърце. Да извикаме към Бога. Да Му се доверим. Да изберем да вярваме, че Го е грижа за нас, да вярваме, че ни обича.
През страниците на Новия Завет виждаме невероятните примери на това как Господ приемаше хората около себе си. Исус изми нозете на учениците Си (Ев. от Йоан 13); докосна прокажените (Ев. от Матей 8:3); вечеря с грешници (Ев. от Марк 2:15-17); бе готов на пълно противоречие с естеството и природата си, само и само да ни спечели и приеме (Евреи 12:3).
Ап. Павел подкрепяше и участваше в убийството и гоненията на онези, които следваха Исус. Един ден той Го срещна лице в лице и след това написа към църквата в Рим това, което преживя по пътя за Дамаск:
„Приемайте се един друг, както и Христос ви прие“. Римляни 15:7
Точно като Павел, ние някога бяхме изгубени, но сега сме спасени. Не заслужавахме приемане, но когато поканихме Исус в живота си, Бог ни прие като синове и дъщери в Своето семейство, и никой и нищо не може да промени това, завинаги. Получихме прекрасния дар на приятелството и сега имаме възможността да изграждаме любящи взаимоотношения с всички, които обичат Господа.
Бог много добре знаеше, че ще преживяваме моменти, в които ще се чувстваме отхвърлени, затова и ни остави стих, с който да ни напомня, че Го е грижа за нас, че никога не ще останем сами и никога не ще ни изостави:
„Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашият Господ.“ (Римляни 8:38–39).
Възможно е да „потъваме“ от време на време и чувството на отхвърляне да ни завладява. Не се предавай! Докато душата ти е закотвена в любовта на Твоя Татко, ти си на най-сигурното място в живота си. Довери се на Бог. Ти значиш толкова много за Него. Той те обича безусловно. Ти си Негов. Не забравяй това, завинаги ще си част от Семейството и Дома Му. Завинаги.
Молитва
Благодаря Ти, Господи, че винаги ме приемаш и протягаш обятията Си към мен. Научи ме да мога да Ти предавам вътрешните си борби и разочарования. Благодаря Ти за това, че ме прие и настани в Семейството Си завинаги. В името на Исус, Амин.
Стихове за прочит
• Евангелие от Йоан 15:12–13
„Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.13 Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“
• Римляни 15:17
„Затова приемайте се един друг, както и Христос ви прие, за Божията слава.“
• Евреи 4:15–16
“Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.“
Стих за запаметяване
• Еклесиаст 4:12
„Човек, който е сам може да бъде нападнат и победен, но двама могат да опрат гърба си един в друг и да победят. Трима са още по-силни, защото тройното въже не се къса лесно.“
