Посвещение
„И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие.“
Деяния на Апостолите 2:42,44,46
Християнският живот е нещо повече от посвещение само към Христос; той включва посвещение и към другите християни. Ап. Павел казва: „първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас“ (II Коринтяни 8:5). Присъединяването към местна църква е естествена следваща стъпка, след като станеш Божие дете. Ставаш християнин, когато се посветиш на Христос, но ставаш част от Неговата църква, когато се посветиш на конкретна група от вярващи. Първото решение носи спасение. Второто ти дава Семейство.
Единствено Святият Дух може да създаде онази истински силна връзка между вярващите в Божия Дом. От друга страна, Той е способен да направи това, изключително и само заради нивото ни на посвещение, което сме избрали да имаме един към друг. Ап. Павел посочва тази динамика на отговорностите, когато казва: „Вие сте съединени с мир чрез Духа, затова положете всяко усилие, за да продължавате заедно по този начин“ (Ефесяни 4:3). Необходимо е както Божието влияние, така и нашето усилие, за да изградим Дома на нашите сърца.
Разликата между някой, който само посещава църквата, и един, който има съзнание за принадлежност към нея, е в посвещението. Посетителите са странични наблюдатели; Тези, които принадлежат, са съществена част от църквата, от нейния вътрешен живот и влияние в обществото. Посетителите искат преимуществата на църквата, без да споделят носенето на отговорности. Те са като двойките, които искат да живеят на свободни семейни начала, но без обвързаностите от сключването на брак.
Защо е важно да принадлежиш и да си „обвързан“ с местно църковно семейство? Защото това доказва на дело, а не само на думи сериозността на твоето посвещение към твоите духовни братя и сестри. Бог иска да се научиш да обичаш реални, а не идеални хора. Можеш цял живот да търсиш съвършената църква, но никога няма да я намериш, защото „съвършената църква“ е пълна с несъвършени хора.
Ранните християни в Йерусалим бяха много конкретни в своето посвещение един към друг. Библията казва: „И те постоянстваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите. И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо. И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.“ (Деяния 2:42).
Истинското посвещение има реални измерения. То е свързано с определено място, група от хора, дълбочина на взаимоотношенията, стъпки на развитие и резултати.
Би ли искал да бъдеш част от всичко това?
Моят отговор е: ДА!
Молитва
Господи, благодаря ти за Християнския Център. Благодаря ти за духовното Семейство, в което си ме настанил. Научи ме на пътя на принадлежността и посвещението към Твоя Дом. В Името на Исус, Амин.
Стихове за прочит
• Римляни 12:5
„Така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг.“
• Яков 3:18
„Можете да изградите здрава, жизнена общност, която живее праведно с Бога и се радва на последствията от това, единствено ако се трудите усърдно да се разбирате един друг и се отнасяте един към друг с достойнство и почит.“
• Евреи 10:25
„като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че Денят наближава.“
• I Тимотей 3:14,15
„но това ти пиша… да да знаеш, как трябва да живееш в Божието семейство. Това семейство е църквата“
Стих за запаметяване
• I Петрово 4:8
„Преди всичко, най-важното е да се обичате усърдно, защото любовта е, която прави хората да си прощават многото грехове.“
