Мотива на Щедростта
“Просите и не получавате, защото зле просите (неправилни мотиви), за да иждивявате (похарчите за) в сластите си.“ Послание на Яков 4:3
Вчера описах стиха в Евангелие на Лука 6:38, където се казва: „Давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“, като един от най-неразбираните пасажи от Библията. Смятам, че това е така основно заради нашата мотивация.
Чувал съм толкова често този стих да се използва единствено и само във връзка с придобиването на материални блага и благополучие. Това не би трябвало да бъде нашата мотивация. Тези неща са следствие. Основната причина да сме мотивирани да даваме и бъдем щедри се крие другаде.
Нека видим малко по-назад контекста в Лука 6:30. Там се казва:
„Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.“
Основното послание на Исус в Евангелие на Лука 6:30-38 е: „Дай на онези, които искат. Дай на онези, които не биха могли да ти върнат. Дай обич на онези, които не заслужават. Дай милост на онези, които са те онеправдали. Дай и се погрижи така, както би очаквал другите да се погрижат за теб. Давай, давай, давай…, и покрай това Небесният ти Отец ще направи така, че да получиш повече от това, което си дал.“
Не случайно акцентирам на горното. Когато даваме по начин, който би бил определен като „безразсъден и наивен“ от света, ние следваме примера на нашия Небесен Баща. Бог е щедър. Той е един, Който дава шедро и от всичко. Онова, което гледа Бог, е мотива и състоянието на сърцето ни, когато даваме. Правилно мотивираното сърце се вълнува несравнимо повече в даването, отколкото в получаването. Възнаграждението е следствие на това, че сме позволили на Бог да работи върху начина на нашето даване, а не върху мярката на нашето получаване.
Второзаконие 15:7-11 потвърждава това: „Ако в земята ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете {Еврейски: портите.} ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат;8 но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба.9 Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях.10 Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.11 Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; затова ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си.“
В този пасаж ясно можем да видим сърцето на Бог относно нуждаещите се. Можем да видим също как Бог внимава на сърцето на даващия. Заявява на израилтяните да внимават „да не влезе подла мисъл в сърцето им“, когато дават. Да внимават „да не закоравят сърцето си или затворят ръката си“. Защо?
Защото Бог обича онзи, който дава с радостно и щастливо сърце.
Всеки един от нас би се гордял, ако децата му не са егоистични и себични. Сигурен съм, не би изпитвал каквото и да било удовлетворение, ако трябва да преговаряш с тях или да ги принуждаваш да бъдат щедри. От друга страна, каква огромна радост изпитваме, когато виждаме децата ни помагащи и готови да бъдат на разположение. Колко повече това важи за нашия Небесен Баща.
Колкото повече израстваме като щедри, желаещи и щастливи в нашето даване, толкова повече започваме да приличаме на Нашия Небесен Баща. Това е един процес на рафиниране на нашите мотиви и навици, в който все повече и повече откриваме радостта, свободата и щастието да бъдем щедри, както Той е.
Молитва
Боже, благодаря Ти, че бе „безразсъдно щедър“ към мен, когато даде Своя Син за мен. Направи ме да приличам на теб. Дай ми щедро сърце, което помага на хората около мен. Помогни ми да се справя с неправилните мотиви и навици, и да се превърна в щедър дарител. В Името на Исус, Амин!
Стихове за прочит
• Притчи 16:2
„Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля сърцата.“
• 1 Коринтяни 4:5
„Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.“
• Псалм 37:25–26
„Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведния оставен, Нито потомството му да проси хляб.26 Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение.“
• 2 Коринтяни 9:10–12
„А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда,11 та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога.“
Стих за запаметяване
• Евангелие на Лука 6:38
„давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“
