Ден 20 – Екстравагантна щедрост | Благословен живот

Екстравагантна щедрост

И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.“ Римляни 11:16

Когато изучаваш Писанията, виждаш повече от ясно как десятъците и приносите (даренията) значат пред Бог. Но има един вид щедрост, която докосва сърцето на Бог, както нищо друго и тя е – екстравагантното даване!

За съжаление, много християни не знаят за този вид щедрост, защото те рядко практикуват дори своите десятъци, камо ли даването на дарение. Наистина е тъжно, че така лишават себе си от радостта и насладата, които биха могли да имат вследствие на това. Радостната новина е, че онези от тях, които са се доверили на Бог с десятъците си, рано или късно стъпват смело на следващото стъпало – дарението. Десятъците премахват финансовото проклятие и отварят небесните отвори за нас. Те са основата. Станем ли постоянни в това обаче, обикновено прекрачваме и в даването на нашите „приноси“, нашите дарения. Изкачвайки се по-нагоре по тази стълба на щедрост, ние имаме възможността да стъпим и в невероятната благодат на екстравагантното даване

Някои от най-забележителните герои в Библията практикуваха този вид даване. Вземи например цар Давид, който приготви дарение за своя син Соломон, за построяването на Божия храм в Ерусалим. Неговият принос бе на стойност от 40 милиарда лева.

Доста екстравагантно, не мислиш ли?

В 3 Царе 3 глава се намира още един пример за такъв тип щедрост. Всички знаем за Соломон, че бе мъдър, но колко от нас знаят как той получи тази своя мъдрост? След като бе коронясан за цар, традицията повеляваше да бъде пожертван вол. Какво направи Соломон? Той не пожертва един вол, а 1000 вола! Ето защо Бог му каза:

„Искай каквото и да е от Мен, и Аз ще ти го дам“.

Бог му каза всичко това, защото видя, че Соломон има несебично и екстравагантно щедро сърце! Сигурен съм, че Бог не би попитал някого нещо подобно, освен ако преди това същият този човек не бе пристигнал вече на това най-високо ниво в своето даване.

Виждаш ли, Бог обича да се доверява. Той го прави наистина, но само на хора, които преди това са Му позволили да докосне сърцата им. Бог никога няма да подпише „празен чек“, както направи със Соломон, на някой, който не Му е позволил да промени себичното и егоцентрично сърце в екстравагантно щедро.

В Евангелието на Лука 21:2 ни се разкрива историята на човек, който буквално изпреварва в своето даване Давид и Соломон, събрани заедно. Там се казва следното: „А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти {2 лепти са равни на 2 1/2 стотинки.}.“ Точно така, тази вдовица с двете стотинки екстравагантна щедрост изпревари и двамата! Причината – тя даде всичко, което имаше! В нейното даване имаше повече доверие и вяра в Бог, отколкото в Давид с неговите 40 милиарда в злато. Не е сумата, но сърцето, което прави екстравагантното даване възможно. Ние хората измерваме стойността в цифри, а Бог в доверие и вяра.

В Битие 22 Авраам не принасяше суми в цифри, а единствения си син на обещание. Близо до мястото, където той бе готов да извърши това, Бог по-късно щеше да принесе собствения Си, Единороден син, разкривайки своята екстравагантна любов към нас.

През всички страници на Библията ние виждаме Бог екстравагантен в Своята щедрост към нас. Той е щедър и желае да те направи повече и повече като Себе Си. Позволи Му да стори това. Бъди екстравагантно щедър като самия Него.

Молитва

Боже, благодаря Ти за най-екстравагантния дар, който ми подари – Твоя син Исус. Нека имам същата вяра като Давид, Соломон или вдовицата, която даде всичко, което имаше. Премахни от мен всяка нагласа и отношение на сърцето ми, които пречат да бъда екстравагантен в моето даване. В Името на Исус, Амин!

Стихове за прочит

Битие 22:1-19

„След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. 2 И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. 3 На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. 4 На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. 5 Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.6 И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. 7 Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?8 И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. 9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10 И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. 11 Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. 12 И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. 13 Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. 14 И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. 15 Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: 16 В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, 17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; 18 в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. 19 И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.“

3 Царе 3:4-13

„И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар. 5 А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам. 6 А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. 7 И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.}. 8 И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат. 9 Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ; 10 И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо. 11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие, 12 ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе. 13 А при това ти дадох каквото не си поискал – и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни. 14 И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.“