Ден 21 – Цел и адрес на получаване | Благословен живот

Цел и адрес на получаване

“Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.” Евангелие на Йоан 12:3

Наскоро бях изненадан с щедрост, която докосна сърцето ми дълбоко. Получих обаждане от пастор на църква в България с решението им да дарят озвучителна система за новата ни сграда. Месеци преди това обаждане, заедно с екипа ни събирахме оферти за това и сумите в тях бяха шестцифрени. Копнеейки да влезем час по-скоро в новия ни Дом, аз се молех пламенно, защото осъзнавах, че бяхме изправени пред невъзможност, в която само Бог можеше да се намеси и да разреши. В това обаждане аз чух чудната история на тази озвучителна система. Тя стояла неизползваема в склада до деня, в който Бог прошепнал на човека, отговарящ за музикалното служение в тази църква, че тази техника е определена за Национален Християнски Център. Минават месеци, в които той таял това в сърцето си, докато в един момент главният пастор на тази църква не чува Бог ясно да му говори, че тяхното служение трябва да я дари на църквата ни. Споделяйки своите мисли един с друг, те откриват пълния синхрон и убеждение, в които Бог ги води и днес това прекрасно дарение е в новата ни зала, на правилния „адрес на получаване“. Всяко дарение има цел и точен „адрес на получаване“! Нямаше ли тази църква нужда от тази техника? Определено, да! Но както всяко семе има цел в себе си и е за определена почва, така и всяко дарение има цел, и е за определен получател!

Погледни екстравагантния дар на Мария в Евангелието на Йоан 12:1-8:

„А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. 2 Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата. 3 Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото. 4 Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече: 5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите? 6 А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката или, кутийката.} вземаше от това, което пускаха в нея. 7 Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.8 Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.“

Замисли се само, триста динария бе стойността на едногодишна заплата за онова време. Но защо Мария изля толкова скъпо за нея притежание? И то не къде да е, а върху най-неочакваната част от тялото на Исус, върху Неговите крака!

Зад всяко недоразумение в Библията винаги има разумно обяснение, стига да имаш възможност да го видиш с духовните си очи. В предната глава Исус възкресява Лазар, брата на Мария и Марта. Възможно ли е тази случка, в която Мария погребва мъртвия си брат и четири дни по-късно го вижда жив, да променя нейната перспектива за най-важните приоритети в живота? Възможно ли е в нейния ум материалните притежания да придобиват нова стойност и различна цел? Дали и нашата перспектива не трябва да се промени в тази посока? Исус възкреси Лазар и това промени перспективата на Мария за важните и стойностни неща, колко повече би трябвало ние да прегърнем и имаме такава перспектива, след като също сме били възкресени от Исус!

Ефесяни 2:4-6 „Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, 5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), 6 и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса.“

Виждаш ли, щедростта „расте“ на благодарни сърца. Само едно благодарно сърце, туптящо в гърдите на Мария, можеше да излее щедрия дар на това благоуханно миро.

Марк вижда и споделя още нещо във връзка с тази история, което Йоан не описва в своя разказ. В Евангелието на Марк 14:8 Марк разкрива целта на дара, която дори самата Мария в онзи момент не можеше и да си представи, че има. След като Юда измърморва за прахосването на това скъпо миро, Исус отговаря, като казва: „Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.“ Юда смяташе, че мирото се прахоса, защото не можа да види целта и „адреса на получаване“ в този екстравагантен акт на щедро поклонение.

Когато се запознаеш отблизо с всички детайли покрай разпъването на Исус, разбираш, че, поради започващата свята събота, евреите свалят бързо тялото на Исус, увиват го и го полагат в гроба. Не е имало време то да бъде помазано с необходимите съставки и елей, както еврейската традиция повелява. Помисли сега за момент: единствената личност на земята, която имаше привилегията да помаже Исусовото тяло за погребение, бе Мария!

Никога не ще знаеш пълната картина зад твоя акт на щедрост, но винаги знай, че в нея има пророческа цел. Когато Бог сложи в сърцето ти да дадеш екстравагантно, просто се покори и ще бъдеш изненадан от начина, по който Той използва твоята щедрост за Неговите цели.

Молитва

Боже, благодаря Ти, че моята щедрост има цел и уникален „адрес на получаване“. Не спирай да ме учиш чрез Твоята благодат да имам благодарно и щедро сърце. Използвай моите дарения за разрастването и влиянието на Твоето царство по мощен начин. В Името на Исус, Амин!

Стихове за прочит

Ефесяни 2:4-6

„Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса;“

Евангелие на Йоан 11:1-44

„Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.(А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара. Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше. А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят. Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него. Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него. И тъй, като дойде Исус, намери, че Лазар бил от четири дни в гроба. А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии; и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им. Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи. Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне. Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това? Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света. И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика. И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта. А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там. И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми. Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж. Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал! А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре? Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък. Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в гроба. Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава? И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.“