Ден 3 - Повече от пари | Благословен живот

Повече от пари

„А ако първото от тестото е свято, то и цялото засяване е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.“
Римляни 11:16

Кое е първото нещо, което идва на ума ти, когато чуеш думата „десятък“? Повечето хора я свързват най-вече с пари, но в действителност те са незначителна част от определението за десятък в библейския смисъл на тази дума. За Бог десятъкът е свързан със сърцето на човека, а не с неговите притежания. Книгата Битие 4:3-5 ни разказва историята за Кайн и Авел, които принасят на Бог своите приноси. Тази история ни дава прекрасна информация за онова, което Бог вижда, когато принасяме десятъка си пред Него: „И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.“

Хората с години си задават въпроса защо Бог прие приноса на Авел, а отхвърли този на Кайн. Словото ни казва ясно, че приносът на Авел бе от „първородните на стадото му“, а за Кайн не се казва, че приноса му е бил от „първите плодове на земята му“!

Казва се: „И след време Каин принесе…“ или с други думи Кайн е произвеждал вече за известно време реколта и в един момент решил, че трябва да задели и принесе от нея на Бога. Той не принесе „най-първите плодове“ от реколтата си и поради това Бог не погледна благосклонно на приноса му. Авел, от друга страна, принесе „първородните от стадото си“ и поради това Бог почете приноса му.

Бог гледа на нашите сърца, когато даваме. Изберем ли да „принасяме най-първото (първака)“ или нашия десятък, Бог почита и благосклонно приема приноса ни, защото сме го принесли с отношение на вяра, доверие и покорство. Сигурен съм, че всеки един човек, когато дава на Бог преди още да е похарчил парите си за покриване на месечните си разходи и нужди, практикува вяра.

Спомни си още една история от книгата Битие. В нея отново не става дума за пари. Аврам трябваше да принесе пред Бог своя първороден син Исак (Битие 22 гл.). Аврам не чакаше да има още десет деца, за да реши да пожертва Исак. Нито Бог му каза: „Като ти се народят доста дечурлига ела и ми принеси когото си избереш.“ Не, Бог поиска единствения му, първороден син, когато Аврам нямаше никой друг освен него. Единственото, което Аврам имаше, бе обещанието един ден да има поколение като броя на звездите в небето. Изискваше се вяра от страна на Аврам в Бог, за да отиде и пожертва Исак. Именно вярата е онова, което се съдържа в десятъка, а не стойността на парите, които даваш. Много хора твърдят, че Бог е на първо място в живота им, но когато погледнеш десятъка им къде отива, разбираш много. Той е първото доказателство за истинността на едно такова твърдение. Десятъкът е това, което разкрива дали думите и делата ни не се разминават или препокриват, и потвърждават факта, че действително Бог е Онзи, Който почитаме като Източник в нашия живот.

Когато дяволът започне да ти нашепва: „Ще фалираш, ще се провалиш, ще се разболееш и т.н.“, смело може да му отвърнеш: „Не, това няма как да стане, защото аз съм верен към Бога с моя десятък. Моята Библия ми казва, че „Бог ще смъмри поглъщателя заради мен“. Да, точно така – заради мен, заради моето даване и вяра в Него. Бог е на първо място в живота ми и Той ще изкупи и защити мен, както и всичко около мен.“

Десятъкът е да поставиш Бог на първо място. Не е пари и притежания, но състоянието и отношението на нашето сърце спрямо Бога.

Молитва

Боже, благодаря Ти за благословенията, с които си ме надарил. Направи ме способен да разбирам смисъла на десятъка. Изпълни ме с увереност, за да давам със сърце, пълно с вяра, моя принос пред Теб. В Името на Исус, Амин.

Стихове за прочит

• Битие 22:1-19

„След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И ангелът рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.“

• Левит 27:30

„Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свят е Господу.“

• 1 Коринтяни 16:1–2

„А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.“