Ден 17 – Щедро сърце | Благословен живот

Щедро сърце

„непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си; както Господ, твоят Бог, ще те е благословил, така да му дадеш.“ Второзаконие 15:14

Всички се раждаме себични, но сме били новородени щедри. Няма по-голяма радост за мен от това да давам. Да бъда щедър е не само избор, но състоянието на моето сърце. Истинското щастие е в даването. Разбира се, че има радост, вълнение и щастие, когато получаваме благословенията на Бог, но колко по-блажено и несравнимо е да даваш, отколкото да получаваш. Има наслада, вътрешно удовлетворение и вълнение в щедростта, както в нищо друго.

Забелязвал съм възхищението на много хора от това, което Бог прави в Национален Християнски Център. Често в очите им се чете въпроса: “На какво се дължи това?“ Отговорът не е в някаква специална тайна или духовен ключ, просто е – Бог винаги е бил верен на Словото Си! Библията казва: „Давайте и ще ви се дава“. Аз и Веси сме напълно отдадени в щедростта си. Сърцата ни са препълнени с нея. Ние раздаваме времето си, притежанията си и всичко, което Бог ни е поверил. Този наш пример е заразителен. Хората, които ни следват, правят същото. Щедростта в църквата ни е впечатляваща. Исус каза: „Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“. Нашата щедрост показва, къде е сърцето ни, а то е в Божието дело, за Божиите хора. Ето това е причината за благословението върху „Домът на нашето сърце“!

Казвам това в смирение и доза гордост, да, точно така, гордея се с Бог! Защо? Защото всичко това е възможно поради Неговата благодат. Човек не е способен да се раздели със себичността и да бъде щедър без това. Само Бог е способен да промени сърцето ни, за да бъдем щедри. В нашия текст по-горе се казва: „да му подариш изобилно“. Изобилната щедрост е поради изобилната благодат в сърцата ни!

Казва се: „непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си“. Днес може да нямаме стада или неща от гумното и лина, но въпреки това сме призовани „непременно да дадем, и то изобилно от това, с което Бог ни е благословил“. Не трябва да сме стиснати, но щедри. Стиснатите сърца не познават изобилната благодат и затова никога не стават „изобилни“, щедри сърца. Противно на това, Неговата благодат ни помага в това да не следваме склонността на старото си себично естество, но на новия човек в нас, който иска да бъде щедър като самия Бог.

Ключът за това да ходим в нашата нова природа е обновяването на нашия ум. Римляни 12:2 казва: „И недейте се съобразява с тоя век {Или: Свят.}, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си”. Обновяването на ума носи промяна. Веднъж променени в тази област, следващата работа на Бог в нас е в култивирането на сърце, изпълнено с благодарност.

Нека погледнем във Второзаконие 15:15: „Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ, твоят Бог, те изкупи; затова Аз днес ти заповядвам това нещо.“ Защо Бог инструктира израелтяните да помнят, че са били роби? Защото това би трябвало да научи сърцата им на благодарност и признателност за това, което Той бе извършил за тях. Не е ли често така и с нас? В нашето време в молитва Бог нежно ни припомня за нашето минало, откъде ни е взел. Не го прави, за да ни засрами или внесе чувство на вина, но за да произведе в нас сърце, пълно с признателност и благодарност.

Сещам се историята за този човек, дошъл при Господа, новороден, но напълно финансово разорен. Във времето, когато в църквата му се събирали десятъците и даренията той казвал на Бог: „Боже, какво да ти дам? Сърцето ми е толкова признателно и пълно с благодарност към Теб, но имам толкова малко в джоба си“. Питайки така Бог, Той му дал идея – да направи своята застраховка живот на името на своята малка църква. Няколко години по-късно починал и 100 000 $ от неговата застраховка живот постъпили в банковата сметка на църквата – това било най-голямото и щедро дарение, което той не би могъл да даде приживе. Всичко това се случило заради сърцето му, сърце, пълно с благодарност. От щедрото му сърце тази малка църква преживяла огромно благословение.

Представи си само, какво би могъл да направи Бог чрез нас, когато обновим умовете си, за да се превърнем в признателни и изпълнени с благодарност даващи. Моли Бог за това. Да имаш признателно и благодарно към Него сърце, сърце, което вижда възможностите, които Той ти дава, за да бъдеш щедър.

Молитва

Боже, благодаря Ти за това, че ме спаси. Благодаря Ти, че припомняйки ми откъде Си ме избавил, Ти ме учиш на благодарност. Възпитай в мен признателно сърце. Дай ми възможности, в които да бъда като Теб, щедър. В Името на Исус, Амин!