Правилното отношение
„Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях.
10 Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.“ Второзаконие 15:9–10
В днешния пасаж Библията ни разкрива две състояния, с които трябва да се справим, за да бъдем радостни в нашето даване, така, както самият Бог е в своята щедрост. Едното е себичността, а другото съжалението.
Тук Бог нарича себичността подла, нечестива. Себичността ще ти казва, че нямаш достатъчно в момента или че Бог едва ли ще се притече, за да ти помогне, ако дадеш сега. Бог казва: „Внимавай да не влезе подла мисъл“. Всички ние сме себични. Такава ни е човешката природа, да трупаме за себе си и да избягваме споделянето на своите блага с другите около нас. Имайки четири момичета в дома си, не бе трудно да забележа, че на една определена възраст изразът „това е мое“ преобладаваше в „тяхното свято общение“. Ние растем в нашата себичност от самото ни раждане, докато не срещнем любовта на Бог, Който идва до нас, за да ни каже: „Позволи ми да изкарам това подло и нечестиво отношение от сърцето ти и да те направя щедър. Искам да те направя да бъдеш като Мен“.
В тази 15та глава във Второзаконие, след като адресира реалността и склонността на нашата себичност, Бог се занимава с второто нещо, което ни възпира да бъдем даващи с радостно сърце, и то е съжалението. Бог ни съветва: „да не ти е тежко на сърцето, когато даваш“. Често след като сме дали, считаме, че нашето даване не е било оценено достатъчно или дори пропиляно. Себичността ни атакува преди да дадем, съжалението след като сме дали!
Имал ли си ситуация, в която купуваш нещо, което смяташ за супер и след като се прибереш у дома, си казваш: „какво направих“? Нещо подобно може да се случи след като си бил подбуден да дадеш от Святия Дух. Дали защото си бил развълнуван и повлиян в онзи момент или притиснат да дадеш, съжалението те завладява и „тежи“ след това. Ето защо е толкова важно да даваме от желание и убеждение, да пазим сърцата си преди и след като сме практикували нашата щедрост.
Как може да се справиш с „тежината в сърцето“, с това чувство на съжаление? Правилният начин е като развиеш здравословна перспектива относно „твоите“ пари.
Представи си следния сценарий. Дошъл си ми на гости, прекарали сме целия ден заедно. В края на деня влизаш заедно с мен във фоайето на църквата ни, там винаги е пълно с хора преди започването на събранието ни в неделя. Внезапно казвам: „Трябват ми 1000 лв.“ Веднага някой от присъстващите изважда тези пари и ми ги дава. Аз си ги слагам в джоба и влизам в залата. Не би ли се запитал: „Как пък така стана някой да има точно 1000 лв. в този момент? И как така се взимат тези пари, като че ли нищо не е станало. Пасторът си ги пъхна в джоба и влезе в залата, за да проповядва?“
Много просто. Причината за това е, че предния ден се срещнах с този човек и му дадох тези пари. Казах му: „Когато вляза в фоайето в неделя преди събранието ни и поискам тази сума пари, дай ми я“. Причината той да реагира веднага и да даде тази не малка сума пари бе, че те не бяха негови на първо място. В своето действие той нямаше вътрешен конфликт да ги даде или не. Защо? Поради семплия факт, че те не бяха негови, те бяха мои!
Този сценарий ни показва как точно би трябвало да гледаме и управляваме парите, които Бог ни е дал. Всичко, което притежаваме, е Негово. Когато приемем тази истина и се съгласим да я живеем, тогава нашата себичност няма да влияе на щедростта ни, както и чувството на съжаление няма да доминира, когато сме дали някъде или в нечий живот. Напротив, вместо това ще сме изпълнени с радост и благодарност от привилегията да бъдем настойници на Божиите блага и да правим както Бог, така и хората около нас щастливи поради нашата щедрост.
Молитва
Боже, благодаря Ти, че ми напомняш факта, че всичко мое е Твое. Помогни ми и ме научи да управлявам парите и притежанията си като добър настойник, а не като собственик. Нека себичността и съжалението да нямат място в моето даване. Искам да бъда щедър дарител, който дава с радостно сърце. В Името на Исус, Амин!
Стихове за прочит
• Псалми 119:36
„Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства, а не към сребролюбие.“
• Псалми 50:9–10
„Не ща да приема юнец от къщата ти, нито козли от стадата ти;10 Защото Мои са всичките горски зверове, и добитъкът, който е по хиляди хълмове.“
• 1 Тимотей 6:10
„Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.“
Стих за запаметяване
• 2 Коринтяни 9:7
„Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи, и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“
