Ден 15 - Подкуп | 21 Дни Приближаване 2022

Подкуп

„С тая (Божия) воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.
Евреи 10:10

Нека си представим следните две ситуации:

Първата
Представи си един съвременен християнин, ходещ на църква в неделя, който е със затворени очи и издигнати ръце в поклонение, докато в този момент екипът за хваление води събранието в някоя позната за него песен на поклонение.

Втората
Представи си номадско племе от ловци, живеещи хиляди години преди нашите дни. Разчитащи единствено на природата около тях да снабди за тяхното оцеляване. Ако небето не е така добро и няма дъжд, реколтата ще е слаба и не ще има достатъчно плодове и зеленчуци. Ако няма достатъчно животни, които да уловят, отново ще гладуват. Живеещи в реалността на толкова независещи от тях събития, под контрола на природните стихии, това номадско племе вярва, че има божества, които контролират и имат власт над слънцето, дъжда, вятъра, животните и т.н. Когато природата не е на тяхна страна, те смятат, че определеното божество е разгневено и неудовлетворено от тях. Ето защо те жертват от своите притежания, за да умилостивят своите богове, надявайки се, че те ще им простят и ще ги благословят. Както знаем, природните стихии не винаги „работят“ според нашите човешки очаквания, така че това племе винаги има за какво да жертва, за да търси благоволението и умилостивяването на своите богове. И когато нещата не се получават, те ще жертват и жертват, докато не им остане нищо друго и в отчаянието си не започнат да жертват дори и децата си.

Ето как в древността езическите народи са започнали да се покланят. Всъщност всичко това, което те са правили, е да „купят“ благоволението на техните божества, за да бъдат благословени.

Погледнато на пръв поглед двете ситуации по-горе нямат нищо общо, но само на пръв поглед. За съжаление, ние много често подхождаме в нашето поклонение по същия начин като това номадско племе. Разбира се, нямаме олтар в двора или на терасата, където да принасяме кучета и птици, не дай си боже хора, но колко често отиваме при Бог, за да Го „подкупим“ в нашето поклонение!

Имали ли сте моменти, когато отивайки на църква във времето на поклонение сте били завладявани от срам и вина за определени грехове, пороци или поведение. Списъкът с неща може да е достатъчно дълъг в ума ви – съблазън, лъжа, гняв, завист и още, и още. Когато моето поклонение е основано и движено от чувство на срам, тогава в моите представи е по-реално да мисля, че Бог ми е ядосан. Това ме прави да Го хваля, за да Го успокоя и направя добронамерен към мен. Като че ли Бог е полицай, който ме е хванал за превишена скорост и аз се опитвам да Го подкупя с няколко банкноти, за да забрави за случилото се.

Библията обаче ми казва, че Той вече е забравил, Той вече ми е простил всички мои грехове и провали, дори онези, които още не съм извършил. Евреи 10:10 казва: „С тая (Божия) воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.“ В 14 стих на същата глава продължава: „Защото с един принос Той е усъвършенствувал завинаги ония, които се освещават.“ Един беше приноса, веднъж и завинаги, Исус Христовата жертва за нас, за да бъдем осветени и усъвършенствани пред Бог. Като новороден вярващ в своето поклонение, ако все още подхождам, за да „купя“ Бог, за да бъде на моя страна, да Го умилостивя и спечеля одобрението Му, то тогава не съм разбрал все още смисъла на жертвата на Исус за мен. Какъв е смисълът да плащаш за нещо, което вече е платено? Само когато истински прегърна и приема в сърцето си жертвата на Исус, само тогава мога да бъда наистина чист и простен напълно. Не е необходимо твоето поклонение да бъде уреждане на сметки с Бога!

Поставяйки енергията си, нашето пеене или имитация на посвещение на олтара на срама и вината, това ще задвижи цикъл на търговия с Бог. От друга страна, приемайки и вярвайки във великата жертва, която Бог принесе за нас на кръста, това би променило нашето отношение в поклонението ни към Него и би го превърнало в радостно и изпълнено със свобода преживяване. Последователите на всички религии от стари времена са се покланяли, за да убедят своя бог, че заслужават той да бъде добър към тях. Нашето поклонение би трябвало да бъде далеко от това. Като повярвали в любовта на нашия Небесен Татко, ние имаме привилегията да Му се покланяме за това, което Той вече е избрал да бъде към нас – добър, благ, милостив, търпелив, пълен с любов и благословение към нас.

Не е необходимо да плащаш каквото и да било на Бог, за да имаш Неговото внимание. Много преди ти да Му обърнеш внимание, очите Му се спряха на теб (Римляни 5:8). Ти беше далеко от Него и „природните стихии“ не работеха в твоя полза, но Бог прости греховете ти чрез смъртта на Сина Си, пресели те от тъмнината в светлината и ти подари най-великото богатство – да бъдеш Негов приятел (Римляни 5:10). Спри с „подкупите“ и приеми дара на Неговата безусловна любов. Нека твоето поклонение бъде отклик, а не търговия.

Молитва

Отче, аз бях грешен и неправеден, но Ти плати, за да ме имаш. Чрез жертвата на Исус Ти плати за моите грехове и днес аз съм напълно простен. Не ще се покланям, за да „купя“ Твоето благоволение, но избирам да откликна на Твоята любов и да Те обожавам. Прославям те затова, че Ти вече си промислил и приготвил за мен повече отколкото мога да си представя. Обичам Те, Татко. В Името на Исус, Амин.

Приложение

Изпитай мотивите си в твоето поклонение. Имаш ли поклонението си като задължение, в което да направиш Бог по-добър към теб? Опитваш ли се да Го накараш да те обича, да си „купиш“ благословението Му? Или твоето хваление и поклонение е отклик на Неговата добрина и любов към теб?

Следващия път, когато се покланяш, фокусирай ума си върху Неговото изкупление в живота ти. Спомни си какво Исус направи за теб на кръста. Благодари Му за спасението и за взаимоотношенията, които може да имаш с Него.