Ненаситно зависим
„Защото очите на Господа се обръщат {Еврейски: Тичат.} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него.“
2 Летописи 16:9
Не знам дали има човек, който да обича посещението при зъболекар. Първите ми спомени като малък бяха думите им: „Внимавай със сладкото, моето момче“. Всеки един зъболекар ме съветваше да не ям точно това, което като малък най-малко исках да чуя. Едва ли има дете, което да не обича захарен памук, бонбони и шоколад. Често срещам хора, които се „борят със сладкото“. Просто го обичат. Като че са родени с бонбон в ръката и торта на устата. За тях живота без сладкото не е никак сладък.
В Библията ни се разкрива един ненаситник, пристрастен към сладкото. Но неговата „зависимост“ бе за сладостта на Божието изявено присъствие в неговия живот. Един мъж, удостоен да се нарече „човек по Божието сърце“. Мъж, познат като „сладкият Израилев псалмопевец“. Човекът, който написа половината Псалми. Божият човек, роден да бъде велик войн и отдаден поклонник, помазаният цар на Израел, Давид.
Давид беше новозаветен поклонник, живеещ в старозаветния свят. Написа песни, които и до днес докосват и задвижват сърцата ни. Беше толкова помазан и изкусен музикант, че дори злите духове напускаха, когато той докосваше струните на своята арфа. Давид се издигна от това място на поклонник, за да се превърне в лидер, който върна сърцата на божия народ към Божието присъствие. Той пожертва хиляди животни, за да донесе ковчега на завета в Ерусалим, не се посрами да съблече царската си дреха и да танцува от все сърце в радостта си пред Бога.
Какво означава да бъдеш поклонник? Какво се изисква, за да бъдеш „човек по Божието сърце“? Едва ли е това да си способен да пишеш песни, да свириш на инструмент или да танцуваш. Не е и само силата да повлияеш на цяла една нация както Давид. Въпреки че всичко това е ценно и полезно, външните действия не са тези, които определят един истински поклонник. Библейското определение на поклонението не включва пеенето, свиренето, пляскането, възклицанието, издигането на ръце или танцуването, въпреки че всички те могат да бъдат част от поклонението ни към Бога. Поклонникът е човек, който възнаграждава някого с отношение на възхищение и обожание, интензивна любов и пълно отдаване. Неговата любов е всеотдайна дотолкова, че да изглежда екстравагантна, дори крайна за околните. Цялото това отношение е облечено от
дълбоко сърдечно преклонение и безмерна почит.
Бог не удостои Давид като „човек по Божието сърце“ заради псалмите, които написа. ДА 13:22 ни разкрива причината Той да направи това: „издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, “Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля”. Тук се говори за нещо повече от красиви и добре звучащи песни. Става дума за покорство. Думата „според“ в оригиналния текст говори за: „да следваш непрестанно, да преследваш, силно и ненаситно желание към, да не се спираш пред нищо, за да го имаш….“. Ето тези думи определяха пред Бог Давид като поклонник. Същите тези определения могат да бъдат един ден и нашата визитка.
Поклонението не беше нещото, което Давид извършваше, то беше есенцията на самия му живот. То не бе нещо, което той обичаше да прави, то бе нещо, което живееше всеки един ден. Независимо какво се случваше с него или къде и как се намираше в живота – от малкото забравено овчарче, през прокудения помазаник, до въздигнатия и прославен цар, Давид живееше поклонението всеки ден от своя живот. Песните, които пишеше, не само изразяваха копнеж на сърцето му, но бяха в пълна хармония с покорното му към Бог сърце. Той беше ненаситен за Божието присъствие. Той беше „зависим“ от сладостта на присъствието на Бог в живота си. Това е единствената зависимост, която не ни заробва, а истински ни освобождава.
Молитва
Татко, благодаря Ти за примера на Давид в Писанията. Моля Те, помогни ми да имам сърце на поклонник като него. Да изразявам свободно себе си и да бъда покорен към Теб. Нека чрез Твоята помощ се превърна в „човек по Божието сърце“. Направи ме „ненаситно зависим“ към Твоето сладко присъствие. В Името на Исус, Амин!
Приложение
- Моли се и искай Бог да те научи да бъдеш истински и страстен поклонник не само когато пееш пред Него, но и когато Му се покоряваш.
- Чети Псалмите, особено онези, които Давид написа – 2-9; 11-32; 34-41; 51-65; 68-70; 86, 95, 101, 103; 108-110; 122, 124, 131, 133; 138-145;
- Моли се и искай да бъдеш смел като Давид в изразяването на своето поклонение публично.
Стихове за прочит
- 1 Царе 16:6,7,13
„И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му. Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. 13 Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.“
- Псалм 78:70–72
“Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете; 71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля. 72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.“
- Псалм 27:8
„Когато Ти рече: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи.“
- 1 Царе 15:22
„И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни.“
- 2 Царе 6; 22
- 1 Царе 16 и 2 Царе 24
Стих за запаметяване
- Псалм 63:3,4
„Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят. 4 Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.“
