Да целунеш Царя
„Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.“
Евангелие на Лука 7: 45-47
Най-често срещаната дума в Новия Завет за поклонение е думата proskuneo – „да паднеш пред, да се преклониш пред.“ Тя съдържа в себе си както сърдечния отклик на поклонника, така и признаване на Господството на самия Бог, на Когото се покланя. Извън тези две значение на тази дума има и едно друго значение, което привлече вниманието ми и то е: „да целуваш с протегнати ръце“. В много египетски йероглифи поклонниците са изобразявани точно така – с ръце протегнати и лицата им целуващи Бог.
Казано на съвременен български, proskuneo означава и „да изпращаш въздушни целувки на някого.“ Когато децата ми бяха малки, въздушните целувки помежду ни бяха нещо нормално. Когато ги оставях в детската градина, а и по-късно в училище, въздушните целувки летяха между нас многократно. Днес това се случва с моите прекрасни малки внуци.
Защо правим това? Защо имаме този прекрасно, странно красив начин да си изпращаме въздушни целувки? Защото искаме да изпратим определено и същевременно много важно послание. Да изпратиш въздушна целувка е начин, по който искаш да изразиш към някого, че го обичаш или да му покажеш колко много би искал той да бъде по – близо до теб. Ако този човек е до теб или пред теб, ти не би му изпращал въздушни целувки. Би го целунал на момента, веднага, но когато той е на достатъчно голяма дистанция, тогава, за да изразиш копнежа и любовта си по него, ти би направил това, би му изпратил въздушна целувка, нали?
Ние знаем вече от историята в Евангелието на Лука 7 глава, че Исус прие поклонение, в което имаше много целувки. Една грешница прегърна нозете Му и започна да ги целува и умива със сълзите си. Дори когато религиозните фарисеи негодуваха срещу нея, Исус я защити, защото истинското поклонение е свързано с това да целунеш Царя.
Исус виждаше, че зад целувките на тази жена имаше любов. Екстравагантна и смела любов. Между другото, това е единственият пасаж в Евангелията, където Исус заявява, че някой (освен Отец) Го е обикнал и демонстрирал публично своята любов към Него.
Както целувката, така и поклонението е свързано с интимност. И както в нашите човешки взаимоотношения, когато любовта ни е силна, интимността се разпалва, така и във взаимоотношенията ни с Бог, когато Го заобичваме все по-силно, копнежът ни за интимност с Него расте.
Има определен начин, по който аз целувам децата си. Дори всяка една от тях поотделно, аз целувам различно. Да целувам по същия начин всеки срещнат би било не просто странно, а невъзможно. Този вид целувки принадлежат само на моите деца.
Имам и малки внуци. Да ги гушкам и целувам така, както само един дядо може, е също „запазена марка“ само за тях. Не мога и да си помисля целувките, които давам на Веси, моята съпруга, да раздавам на всяка срещната жена. Пази Боже 😉 .
Защо тези целувки не са за всеки срещнат или дори най-близък приятел?
Защото те са интимни. Те са само за онези, които най-много обичаме.
По-голямата интимност в едно взаимоотношение разкрива по–голямата любов в него. Големината на нашата интимност в поклонението разкрива големината на любовта ни към Бог. Колкото по-интимно е нашето отдаване на Бог, толкова по-страстно ще бъде поклонението ни към Него. Исус демонстрира Своята любов към нас като ни целуна на кръста. Когато откликнем на това с нашето поклонение, ние публично демонстрираме своята екстравагантна и смела любов към Него.
Днес, когато се събудиш и започнеш своя ден, попитай себе си „Колко често целувам Исус?“, „Дали, живеейки живота си, изпращам въздушни целувки на Бог?“, „Доколко моите мисли, разговори или стремления разкриват обичта ми към Него?“
Молитва
Боже, помогни ми да бъда все по-интимен в моето поклонение към Теб. Нека любовта ми към Теб расте и бъде все по-страстна и смела. Нека чрез думите и делата си бъда поклонник, който Те целува всеки ден, един, който не забравя да Ти „изпраща въздушни целувки“. В Името на Исус, Амин!
Приложение
- Искай Бог да те води в по-голяма интимност с Него.
- От мястото на близост и интимност с Бог опитай да изразяваш смело своята любов към Него. Намери своя начин, по който „да Го целуваш“ и да Му „изпращаш въздушни целувки.“
Стихове за прочит
- Псалм 84:2–4
„Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог. 3 Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си, При Твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой. 4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).“
- Псалм 63:1–8
„Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя. 2 Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава. 3 Понеже Твоето милосърдие е по – желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят. 4 Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си. 5 Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми. 6 Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи; 7 Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам. 8 Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.“
- Евангелие на Лука 7:36–47
„И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алабастрен съд с миро. 38 И като застана отзад при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото. 39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница. 40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи. 41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динари, а другият петдесет. 42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече? 43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. 44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. 45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми. 46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. 47 Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава той малко обича.“
- Евангелие на Марк 12:28–31
„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? 29 Исус отговори: Първата е: “Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; 30 и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила”. 31 А ето втората [подобна на нея] заповед: “Да възлюбиш ближния си като себе си”. Друга заповед по-голяма от тия няма.“
Стих за запаметяване
- Псалм 89:1
„Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.”
