„Сега вече не сте чужденци за Бога и странници за небето, а сте членове на Божието семейство… принадлежите към Божия дом заедно с всеки друг християнин.“ Ефесяни 2:19 (LB)

„Така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всички сме части, един на друг.“ Римляни 12:5

В едно от своите есета К. С. Луис ни напомня, че думата „членство“ има християнски произход, но по-късно е била взета от света и изпразнена от първоначалното й съдържание. Магазините предлагат намаление за „членове“, а рекламният бизнес използва имената на членове, за да съста­ви адресници, на които да разпраща материалите си. „Членството“ в църквата за ап. Павел означава да бъдеш жизнен орган от живо тяло; неотменна, взаимосвързана част от Христовото тяло (Римляни 12:4, 5; I Коринтяни 6:15; 12:12-27). Църквата е тяло, а не сграда; организъм, а не организация.

За съжаление, съвременната култура на независим индивидуализъм е създала много духовни сираци, които прескачат от една църква в дру­га, без да развият своята идентичност, лична отговорност или посвещение. Мнозина вяр­ват, че човек може да бъде „добър християнин“ без да принадлежи (или дори да посещава) местна църква, но истинското следване на Христос включва принадлежност, а не само вяра.

Разбрал съм, че когато Бог „новоражда своите бебета християни“, Той търси възможно най-уютния, най-топлия дом за тяхното отглеждане и развитие. Когато се роди едно дете, то става част от всеобщото семейство на човешките същества, но също така това дете се ражда в конкретно семейство, за да получи необходимите грижи и внимание и да израстне силно и здраво. Същото важи и в духовен смисъл. Когато си се новородил, ти си станал част от конкретно Божие Семейство и си бил настанен в дом – Дома на нашето сърце.

Библията казва, че християнин без църква е като орган без тяло, овца без стадо или дете без семейство. Това е неестествено състоя­ние. Писанията ни учат, че ние не сме вече скитащи се сираци, но членове на Божието Семейство.

I Тимотей3:15 се казва, че Църквата е: „Божия дом… събранието на живия Бог, стълб и опора на истината“. Бог не иска Неговите деца да израстват изолирани едни от други. Именно поради това Той е направил да бъдем съществена част от нашето духовно семейство на земята.

В следващите дни бих искал да ви поведа по пътя на любовта и принадлежността към нашето духовно семейство, към Дома на нашите сърца. Вярвам, че истините, които ще открием заедно, ще ни направят все по-осъзнато да обичаме Бог, като обичаме и ценим Неговите деца, нашите братя и сестри.

Моля се този копнеж за принадлежност, който е в моето сърце, да докосне голямото ни Семейство и то да се превърне в „мястото, където всеки обича и бива обичан“.

С обич,